1(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
1Та добар је Бог Израиљу, онима који су чиста срца.
2А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
2А ноге моје умало не зађоше, умало не попузнуше стопала моја,
3Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
3Јер се расрдих на безумнике видећи како безбожници добро живе.
4Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
4Јер не знају за невољу до саме смрти, и тело је њихово претило.
5Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.
5На пословима човечијим нема их, и не муче се с другим људима.
6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.
6Тога ради опточени су охолоћу као огрлицом, и обучени у обест као у стајаће рухо.
7Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
7Од дебљине избуљено им је око, срце пуно клапе.
8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
8Подсмевају се, пакосно говоре о насиљу, охоло говоре.
9Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
9Уста своја дижу у небо, и земљу пролази језик њихов.
10Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.
10И зато се онамо навраћају неки из народа његовог, и пију воду из пуног извора.
11И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
11И говоре: Како ће разабрати Бог? Зар Вишњи зна?
12Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
12Па ето, ови безбожници срећни на свету умножавају богатство.
13Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
13Зар, дакле, узалуд чистим срце своје, и умивам безазленошћу руке своје,
14Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
14Допадам рана сваки дан, и муке свако јутро?
15Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
15Кад бих казао: Говорићу као и они, изневерио бих род синова Твојих.
16И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
16И тако стадох размишљати да бих ово разумео; али то беше тешко у очима мојим.
17До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
17Док најпосле не уђох у светињу Божију, и дознах крај њихов.
18Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.
18Та на клизавом месту поставио си их, и бацаш их у пропаст!
19Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
19Како зачас пропадају, гину, нестаје их од ненадне страхоте!
20Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой, ]Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
20Као сан, кад се човек пробуди, тако пробудивши их, Господе, у ништа обраћаш утвару њихову.
21Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
21Кад кипљаше срце моје и растрзах се у себи,
22До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
22Тада бејах незналица и не разумевах; као живинче бијах пред Тобом.
23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
23Али сам свагда код Тебе, Ти ме држиш за десну руку.
24Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.
24По својој вољи водиш ме, и после ћеш ме одвести у славу.
25Кого имам на небето [освен Тебе?] И на земята не желая [другиго] освен Тебе.
25Кога имам на небу? И с Тобом ништа нећу на земљи.
26Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
26Чезне за Тобом тело моје и срце моје; Бог је град срца мог и део мој довека.
27Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
27Јер ево који одступише од Тебе, гину; Ти истребљаваш сваког који чини прељубу остављајући Тебе.
28Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
28А мени је добро бити близу Бога. На Господа полажем надање своје, и казиваћу сва чудеса Твоја.