1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
1Глас мој иде к Богу, и ја призивам Њега; глас мој иде к Богу, и Он ће ме услишити.
2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
2У дан туге своје тражих Господа; ноћу је рука моја подигнута, и не спушта се; душа моја неће да се утеши.
3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
3Помињем Бога, и уздишем; размишљам, и трне дух мој.
4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
4Држим очи своје да су будне; клонуо сам, и не могу говорити.
5Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
5Пребрајам старе дане и године од векова.
6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва:]
6Опомињем се песама својих ноћу; разговарам се са срцем својим, и испитујем дух свој:
7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
7"Зар ће се довека гневити на нас Господ, и неће више љубити?
8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
8Зар је засвагда престала милост Његова, и реч се прекинула од колена на колено?
9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
9Зар је заборавио милостив бити и у гневу затворио милосрђе своје?"
10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.
10И рекох: Жалосна је за мене ова промена деснице Вишњега.
11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,
11Памтим дела Господња; памтим пређашње чудо Твоје.
12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
12Мислио сам о свим делима Твојим, размишљао о радњи Твојој;
13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?
13Боже! Пут је Твој свет; који је Бог тако велик као Бог наш?
14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
14Ти си Бог, који си чинио чудеса, показивао силу своју међу народима;
15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
15Мишицом си одбранио народ свој, синове Јаковљеве и Јосифове.
16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
16Видеше Те воде, Боже, видеше Те воде, и устрепташе, и бездане се задрмаше.
17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
17Из облака лијаше вода, облаци даваху глас, и стреле Твоје лећаху.
18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
18Грмљаху громови Твоји по небу; муње Твоје севаху по васиљеној, земља се тресаше и њихаше.
19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
19По мору беше пут Твој, и стазе Твоје по великој води, и траг Твој не познаваше се.
20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
20Водио си народ свој као овце руком Мојсијевом и Ароновом.