¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

¹Чуј, народе мој, наук мој, пригни ухо своје к речима уста мојих.

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

²Отварам за причу уста своја, казаћу старе приповетке.

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

³Шта слушасмо и дознасмо, и што нам казиваше оци наши,

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁴Нећемо затајити од деце њихове, нараштају позном јавићемо славу Господњу и силу Његову и чудеса која је учинио.

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁵Сведочанство подиже у Јакову, и у Израиљу постави закон, који даде оцима нашим да га предаду деци својој;

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁶Да би знао потоњи нараштај, деца која ће се родити, па и они да би казивали својој деци.

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁷Да полажу на Бога надање своје, и не заборављају дела Божијих, и заповести Његове да држе;

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁸И да не буду као оци њихови, род неваљао и упоран, род који не беше чврст срцем својим, нити веран Богу духом својим.

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

⁹Синови Јефремови наоружани, који стрељају из лука, вратише се натраг, кад беше бој.

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹⁰Не сачуваше завет Божји, и по закону Његовом не хтеше ходити.

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹¹Заборавише дела Његова, и чудеса, која им је показао,

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹²Како пред очима њиховим учини чудеса у земљи мисирској, на пољу Соану;

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹³Раздвоји море, и проведе их, од воде начини зид;

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁴И води их дању облаком, и сву ноћ светлим огњем;

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁵Раскида стене у пустињи, и поји их као из велике бездане;

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁶Изводи потоке из камена, и води воду рекама.

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁷Али они још једнако грешише Њему, и гневише Вишњег у пустињи.

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁸И кушаше Бога у срцу свом, иштући јела по вољи својој,

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

¹⁹И викаше на Бога, и рекоше: "Може ли Бог зготовити трпезу у пустињи?"

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²⁰Ево! Он удари у камен, и потече вода, и реке устадоше; може ли и хлеба дати? Хоће ли и меса поставити народу свом?

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²¹Господ чу и разљути се, и огањ се разгоре на Јакова, и гнев се подиже на Израиља.

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²²Јер не вероваше Богу и не уздаше се у помоћ Његову.

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²³Тада заповеди облацима одозго, и отвори врата небеска,

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁴И пусти, те им подажде мана за јело, и хлеб небески даде им.

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁵Хлеб анђеоски јеђаше човек; посла им јела до ситости.

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁶Пусти небом устоку, и наведе силом својом југ;

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁷И као прахом засу их месом, и као песком морским птицама крилатим;

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁸Побаца их сред логора њиховог, око шатора њихових.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

²⁹И наједоше се и даде им шта су желели.

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³⁰Али их још и не прође жеља, још беше јело у устима њиховим,

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³¹Гнев се Божји подиже на њих и помори најјаче међу њима, и младиће у Израиљу поби.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³²Преко свега тога још грешише, и не вероваше чудесима Његовим.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³³И пусти, те дани њихови пролазише узалуд, и године њихове у страху.

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁴Кад их убијаше, онда притецаху к Њему, и обраћаху се и искаху Бога;

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁵И помињаху да је Бог одбрана њихова, и Вишњи Избавитељ њихов.

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁶Ласкаху Му устима својим, и језиком својим лагаху Му.

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁷А срце њихово не беше Њему верно, и не беху тврди у завету Његовом.

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁸Али Он беше милостив, и покриваше грех, и не помори их, често заустављаше гнев свој, и не подизаше све јарости своје.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

³⁹Опомињаше се да су тело, ветар, који пролази и не враћа се.

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴⁰Колико Га пута расрдише у пустињи, и увредише у земљи где се не живи!

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴¹Све наново кушаше Бога, и Свеца Израиљевог дражише.

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴²Не сећаше се руке Његове и дана, у који их избави из невоље,

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴³У који учини у Мисиру знаке своје и чудеса своја на пољу Соану;

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁴И проврже у крв реке њихове и потоке њихове, да не могоше пити.

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁵Посла на њих бубине да их кољу, и жабе да их море.

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁶Летину њихову даде црву, и муку њихову скакавцима.

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁷Винограде њихове поби градом, и смокве њихове сланом.

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁸Граду предаде стоку њихову, и стада њихова муњи.

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁴⁹Посла на њих огњени гнев свој, јарост, срдњу и мржњу, чету злих анђела.

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵⁰Равни стазу гневу свом, не чува душе њихове од смрти, и живот њихов предаде помору.

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵¹Поби све првенце у Мисиру, први пород по колибама Хамовим.

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵²И поведе народ свој као овце, и води их као стадо преко пустиње.

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵³Води их поуздано, и они се не бојаше, а непријатеље њихове затрпа море.

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁴И доведе их на место светиње своје, на ову гору, коју задоби десница Његова.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁵Одагна испред лица њиховог народе; жребом раздели њихово достојање, и по шаторима њиховим насели колена Израиљева.

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁶Али они кушаше и срдише Бога Вишњег и уредбе Његове не сачуваше.

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁷Одусташе и одвргоше се, као и оци њихови, слагаше као рђав лук.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁸Увредише Га висинама својим, и идолима својим раздражише Га.

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁵⁹Бог чу и разгневи се и расрди се на Израиља веома.

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶⁰Остави насеље своје у Силому, шатор, у коме живљаше с људима.

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶¹И оправи у ропство славу своју и красоту своју у руке непријатељеве.

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶²И предаде мачу народ свој, и на достојање своје запламте се.

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶³Младиће његове једе огањ, и девојкама његовим не певаше сватовских песама;

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁴Свештеници његови падаше од мача, и удовице његове не плакаше.

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁵Најпосле, као иза сна пробуди се Господ, прену се као јунак кад се напије вина.

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁶И поби непријатеље своје с леђа, вечној срамоти предаде их.

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁷И не хте шатор Јосифов, и колено Јефремово не изабра.

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁸Него изабра колено Јудино, гору Сион, која Му омиле.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁶⁹И сагради светињу своју као горње своје станове, и као земљу утврди је довека.

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷⁰И изабра Давида, слугу свог, и узе га од торова овчијих,

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷¹И од дојилица доведе га да пасе народ Његов, Јакова, и наследство Његово, Израиља.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

⁷²И он их пасе чистим срцем, и води их мудрим рукама.