¹(По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,

¹Боже! Незнабошци дођоше у достојање Твоје; оскврнише свету цркву Твоју, Јерусалим претворише у зидине.

²Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,

²Трупље слуга Твојих дадоше птицама небеским да их једу, тела светаца Твојих зверима земаљским.

³Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да [ги] погребва.

³Пролише крв њихову као воду око Јерусалима, и не беше ко да погребе.

⁴Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

⁴Постадосмо подсмех у суседа својих, ругају нам се и срамоте нас који су око нас.

⁵До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

⁵Докле ћеш се, Господе, једнако гневити, јарост Твоја горети као огањ?

⁶Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

⁶Излиј гнев свој на народе који Те не знају, и на царства која не призивају Твоје име.

⁷Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

⁷Јер изједоше Јакова, и насеље његово опустеше.

⁸Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

⁸Не помињи пређашња безакоња наша, већ похитај да нас пресретеш милосрђем својим, јер смо веома олошали.

⁹Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

⁹Помози нам, Боже, Спаситељу наш, ради славе имена свог, избави нас и очисти од греха наших ради имена свог.

¹⁰Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

¹⁰Зашто да говоре незнабошци: Где је Бог њихов? Нека се покаже пред очима нашим освета над незнабошцима за пролиту крв слуга Твојих!

¹¹Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};

¹¹Нека изађу пред лице Твоје уздаси сужањски, силом мишице своје сачувај намењене смрти.

¹²И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

¹²Седмином врати у недра суседима нашим ружење, којим Те ружише, Господе!

¹³Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.

¹³А ми, народ Твој и овце паше Твоје, довека ћемо Тебе славити и од колена на колено казивати хвалу Твоју.