1(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
1Пастире Израиљев, чуј! Који водиш синове Јосифове као овце, који седиш на херувимима, јави се!
2Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
2Пред Јефремом и Венијамином и Манасијом пробуди крепост своју, и ходи да нам помогнеш.
3Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
3Боже! Поврати нас, нека засја лице Твоје да се спасемо!
4Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
4Господе, Боже над војскама! Докле ћеш се гневити кад Те моли народ Твој?
5Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
5Храниш их хлебом сузним, и појиш их сузама троструком мером.
6Направил си ни [предмет] на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
6Учинио си да се око нас свађају суседи наши, и непријатељи се наши смеју међу собом.
7Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
7Боже над војскама! Поврати нас, нека засја лице Твоје да се спасемо!
8Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
8Из Мисира си пренео чокот, изагнао народе, и посадио га.
9Приготвил си [място] пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
9Окрчио си за њ, и он пусти жиле, и заузе сву земљу.
10Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха [като] изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
10Горе се покрише његовим сеном, и лозе су му као кедри Божији.
11Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
11Пустио је лозе своје до мора и огранке своје до реке.
12Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
12Зашто си му развалио ограду, да га кида ко год прође?
13Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
13Горски вепар подгриза га, и пољска звер једе га.
14Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
14Боже над војскама! Обрати се, погледај с неба и види, и обиђи виноград овај,
15И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
15Сад овај, који је посадила десница Твоја, и сина ког си укрепио себи!
16Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
16Попаљен је огњем, исечен, од страшног погледа Твог пропаде.
17Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, [когото] си направил силен за Себе Си.
17Нека буде рука Твоја над човеком деснице Твоје, над сином човечијим ког си утврдио себи!
18Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
18И нећемо одступити од Тебе, оживи нас, и име Твоје призиваћемо.
19Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
19Господе, Боже над војскама! Поврати нас, нека засја лице Твоје, да се спасемо!