1(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов [псалом]. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
1Радујте се Богу, који нам даје крепост; покликујте Богу Јаковљевом.
2Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.
2Подигните песме, дајте бубањ, слатке гусле са псалтиром.
3Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
3Трубите о мени у трубу, о уштапу ради празника нашег.
4Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
4Јер је такав закон у Израиља, наредба од Бога Јаковљевог.
5Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, [Гдето] чух език, който не познавах.
5За сведочанство постави Јосифу ово, кад иђаше на земљу мисирску. Језик, ког не знах, чух!
6Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
6"Уклонио сам рамена његова од бремена, руке његове опростише се котарица.
7В скръбно време ти [ме] призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно [място] на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
7У невољи си ме зазвао, и избавих те, услиших те усред грома, на води Мериви искушах те.
8Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
8Слушај, народе мој, и засведочићу ти, Израиљу, о кад би ме послушао:
9Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
9Да не буде у тебе туђег бога, и богу страном немој се клањати.
10Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
10Ја сам Господ, Бог твој, који сам те извео из земље мисирске; отвори уста своја, и ја ћу их напунити.
11Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
11Али не послуша народ мој глас мој, Израиљ не мари за ме.
12Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
12И ја их пустих на вољу срца њихова, нека ходе по својим мислима.
13Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
13О кад би народ мој слушао мене, и синови Израиљеви ходили путевима мојим!
14Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
14Брзо бих покорио непријатеље њихове, и на противнике њихове дигао бих руку своју;
15[Даже] ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; [А благоденственото] време на тия щеше да трае за винаги;
15Који мрзе на Господа, били би им покорни, и добри дани њихови били би довека;
16И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
16Најбољом би пшеницом хранио њих, и медом бих из камена ситио их."