¹И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

¹И знак велики показа се на небу: жена обучена у сунце, и месец под ногама њеним, и на глави њеној венац од дванаест звезда.

²Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

²И беше трудна, и викаше од муке, и мучаше се да роди.

³И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

³И показа се други знак на небу, и гле, велика црвена аждаха, која имаше седам глава, и десет рогова; и на главама њеним седам круна;

⁴И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

⁴И реп њен одвуче трећину звезда небеских, и баци их на земљу. И аждаха стајаше пред женом која хтеде да се породи, да јој прождере дете кад роди.

⁵И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато [и занесено] при Бога, дори при Неговия престол.

⁵И роди мушко, сина, који ће пасти све народе с палицом гвозденом; и дете њено би узето к Богу и престолу његовом.

⁶И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

⁶А жена побеже у пустињу где имаше место приправљено од Бога, да се онамо храни хиљаду и двеста и шездесет дана.

⁷И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

⁷И поста рат на небу. Михаило и анђели Његови ударише на аждаху, и би се аждаха и анђели њени.

⁸обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

⁸И не надвладаше, и више им се не нађе места на небу.

⁹И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

⁹И збачена би аждаха велика, стара змија, која се зове ђаво и сотона, која вара сав васиони свет, и збачена би на земљу, и анђели њени збачени бише с њом.

¹⁰И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

¹⁰И чух глас велики на небу који говори: Сад поста спасење и сила и царство Бога нашег, и област Христа Његовог; јер се збаци опадач браће наше, који их опадаше пред Богом нашим дан и ноћ.

¹¹А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до [толкоз, щото да бягат от] смърт.

¹¹И они га победише крвљу Јагњетовом и речју сведочанства свог, и не марише за живот свој до саме смрти.

¹²Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

¹²Зато веселите се небеса и ви који живите на њима. Тешко вама који живите на земљи и мору, јер ђаво сиђе к вама, и врло се расрдио, знајући да времена мало има.

¹³И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото [дете].

¹³И кад виде аждаха да збачена би на земљу, гоњаше жену која роди мушко.

¹⁴И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, [скрита] от лицето на змея {Гръцки: Змията.}.

¹⁴И жени дана бише два крила орла великог да лети у пустињу на своје место, где ће се хранити време и времена и по времена, сакривена од лица змијиног.

¹⁵И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

¹⁵И испусти змија за женом из уста својих воду као реку, да је утопи у реци.

¹⁶Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

¹⁶И поможе земља жени, и отвори земља уста своја, и прождре реку коју испусти змија из уста својих.

¹⁷Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и [змеят] застана на морския пясък.

¹⁷И разгневи се змија на жену, и отиде да се побије са осталим семеном њеним, које држи заповести Божије и има сведочанство Исуса Христа.