¹И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;

¹И даде ми се трска као палица говорећи: Устани и измери цркву Божију и олтар, и оне што се клањају у њој;

²но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

²А порту што је изван цркве, избаци напоље, нити је мери, јер је дана незнабошцима; и град свети газиће четрдесет и два месеца.

³А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.

³И даћу двојици својих сведока, и прорицаће хиљаду и двеста и шездесет дана обучени у вреће.

⁴Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

⁴Ови су две маслине и два жишка што стоје пред Господарем земаљским.

⁵И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

⁵И ако им ко неправду учини, огањ излази из уста њихових, и појешће непријатеље њихове; и ко буде хтео да им учини нажао онај ваља да буде убијен.

⁶Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

⁶И ови ће имати власт да затворе небо, да не падне дажд на земљу у дане њиховог прорицања; и имаће власт над водама да их претварају у крв, и да ударе земљу сваком муком, кадгод буду хтели.

⁷И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

⁷И кад сврше сведочанство своје, онда ће звер што излази из бездана учинити с њима рат, и победиће их и убиће их.

⁸И труповете им [ще лежат] по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

⁸И телеса њихова оставиће на улици града великог, који се духовно зове Содом и Мисир, где и Господ наш разапет би.

⁹И [мнозина] измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

⁹И гледаће неки од народа и племена и језика и колена телеса њихова три дана и по, и неће дати да се њихова телеса метну у гробове.

¹⁰И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

¹⁰И који живе на земљи, обрадоваће се и развеселиће се за њих, и слаће даре један другом, јер ова два пророка мучише оне што живе на земљи.

¹¹А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

¹¹И после три дана и по дух живота од Бога уђе у њих; и сташе оба на ноге своје, и страх велики нападе на оне који их гледаху.

¹²А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

¹²И чуше глас велики с неба, који им говори: Изиђите амо. И изиђоше на небо на облацима, и видеше их непријатељи њихови.

¹³И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

¹³И у тај час затресе се земља врло, и десети део града паде, и тресење земље поби седам хиљада имена човечијих; и остали се уплашише, и даше славу Богу небеском.

¹⁴Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

¹⁴Зло друго прође, ево зло треће иде брзо.

¹⁵И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана [царство] на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

¹⁵И седми анђео затруби и посташе велики гласови на небесима говорећи: Поста царство света Господа нашег и Христа Његовог, и цароваће ва век века.

¹⁶И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

¹⁶И двадесет и четири старешине које сеђаху пред Богом на престолима својим, падоше на лица своја и поклонише се Богу.

¹⁷Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.

¹⁷Говорећи: Хвалимо Те, Господе Боже Сведржитељу, који јеси, и беше, и бићеш, што си примио силу своју велику, и царујеш.

¹⁸Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

¹⁸И незнабошци се прогневише, и дође гнев Твој и време мртвима да се суди, и да се да плата слугама Твојим, пророцима и светима, и онима који се боје имена Твог, малима и великима, и да се погубе они који земљу погубише.

¹⁹И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на [Божия] завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.

¹⁹И отвори се црква Божија на небу, и показа се ћивот завета Његовог у цркви Његовој; и бише севања муња, и гласови, и громови, и тресење земље, и град велики.