¹И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

¹И видех другог анђела јаког где силази с неба, који беше обучен у облак, и дуга беше на глави његовој, и лице његово беше као сунце, и ноге његове као стубови огњени;

²И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

²И имаше у руци својој књижицу отворену, и метну ногу своју десну на море, а леву на земљу.

³извика с висок глас, като [когато] рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

³И повика гласом великим, као лав кад риче; и кад он повика, говораше седам громова гласове своје.

⁴И след като седемте гръмове издадоха [своите гласове], аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

⁴И кад говорише седам громова гласове своје, хтедох да пишем, и чух глас с неба који ми говори: Запечати шта говорише седам громова, и ово не пиши.

⁵А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

⁵И анђео ког видех где стоји на мору и на земљи, подиже руку своју к небу,

⁶и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

⁶И закле се Оним који живи ва век века, који сазда небо и шта је на њему, и земљу и шта је на њој, и море и шта је у њему, да времена већ неће бити;

⁷но [че] в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

⁷Него у дане гласа седмог анђела кад затруби, онда ће се свршити тајна Божија, као што јави својим слугама пророцима.

⁸И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

⁸И глас који чух с неба, опет проговори са мном и рече: Иди и узми књижицу отворену из руке оног анђела што стоји на мору и на земљи.

⁹Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

⁹И отидох к анђелу, и рекох му: Дај ми књижицу. И рече ми: Узми и изједи је; и горка ће бити у трбуху твом, али у устима биће ти слатка као мед.

¹⁰И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

¹⁰И узех књижицу из руке анђелове, и изједох је; и беше у устима мојим као мед слатка, а кад је изједох, беше горка у трбуху мом.

¹¹Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

¹¹И рече ми: Ваља ти опет пророковати народима и племенима и језицима и царевима многима.