¹И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

¹И пети анђео затруби, и видех звезду где паде с неба на земљу, и даде јој се кључ од студенца бездана;

²И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

²И отвори студенац бездана, и изиђе дим из студенца као дим велике пећи, и поцрне сунце и небо од дима студенчевог.

³И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, [що] имат земните скорпии.

³И из дима изиђоше скакавци на земљу, и даде им се област, као што и скорпије имају област на земљи.

⁴Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

⁴И рече им се да не уде трави земаљској нити икаквој зелени, нити икаквом дрвету, него само људима који немају печат Божји на челима својим.

⁵И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

⁵И даде им се да их не убијају, него да их муче пет месеци; и мучење њихово беше као мучење скорпијино кад уједе човека;

⁶През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

⁶И у те дане тражиће људи смрт, и неће је наћи; и желеће да умру, и смрт ће од њих бежати.

⁷И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им [имаше] като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

⁷И скакавци беху као коњи спремљени на бој; и на главама њиховим као круне од злата, и лица њихова као лица човечија.

⁸А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

⁸И имаху косе као косе женске, и зуби њихови беху као у лавова;

⁹При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

⁹И имаху оклопе као оклопе гвоздене, и глас крила њихових беше као глас кола кад многи коњи трче на бој;

¹⁰Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

¹⁰И имаху репове као скорпијине, и жалци беху на реповима њиховим; и дана им беше област да уде људима пет месеци.

¹¹Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува Аполион.

¹¹И имаху над собом цара анђела бездана коме је име јеврејски Авадон, а грчки Аполион.

¹²Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

¹²Једно зло прође, ево иду још два зла за овим.

¹³И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

¹³И шести анђео затруби, и чух глас један од четири рогља златног олтара који је пред Богом,

¹⁴че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

¹⁴Где говори шестом анђелу који имаше трубу: Одреши четири анђела који су свезани код реке велике Еуфрата.

¹⁵И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

¹⁵И бише одрешена четири анђела који беху приправљени на сахат, и дан, и месец, и годину, да побију трећину људи.

¹⁶И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

¹⁶И број војника на коњима беше двеста хиљада хиљада; и чух број њихов.

¹⁷И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха [като] огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

¹⁷И тако видех у утвари коње, и оне што сеђаху на њима, који имаху оклопе огњене и плаветне и сумпорне; и главе коња њихових беху као главе лавова, и из уста њихових излажаше огањ и дим и сумпор.

¹⁸От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.

¹⁸И од ова три зла погибе трећина људи, од огња и од дима и од сумпора што излажаше из уста њихових.

¹⁹Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

¹⁹Јер сила коња беше у устима њиховим, и у реповима њиховим; јер репови њихови биваху као змије и имаху главе, и њима иђаху.

²⁰И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят [вече] на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

²⁰И остали људи који не бише побијени злима овим, не покајаше се од дела руку својих да се не поклањају ђаволима ни идолима златним и сребрним и бронзаним и каменим и дрвеним, који не могу видети ни чути, ни ходити;

²¹също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

²¹Нити се покајаше од убиства својих, ни од чарања својих, ни од курварства свог, ни од крађа својих.