¹И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

¹И чух глас велики из цркве где говори седморици анђела: Идите, и излијте седам чаша гнева Божијег на земљу.

²И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

²И оде први анђео, и изли чашу своју на земљу; и посташе ране зле и љуте на људима који имају жиг зверин и који се клањају икони њеној.

³Вторият [ангел] изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

³И други анђео изли чашу своју у море; и поста крв као од мртваца, и свака душа жива умре у мору.

⁴Третият [ангел] изля чашата си в реките и във водните извори; и [водата им] стана кръв.

⁴И трећи анђео изли чашу своју на реке и на изворе водене; и поста крв.

⁵И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁵И чух анђела воденог где говори: Праведан си Господе, који јеси, и који беше, и свет, што си ово судио;

⁶понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават [това].

⁶Јер пролише крв светих и пророка, и крв си им дао да пију јер су заслужили.

⁷И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

⁷И чух другог из олтара где говори: Да, Господе Боже Сведржитељу, истинити су и прави судови Твоји.

⁸Четвъртият [ангел] изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁸И четврти анђео изли чашу своју на сунце, и дано му би да жеже људе огњем.

⁹А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

⁹И опалише се људи од велике врућине, и хулише на име Бога који има област над злима овима, и не покајаше се да Му даду славу.

¹⁰Петият [ангел] изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и [човеците] хапеха езиците си от болки,

¹⁰И пети анђео изли чашу своју на престо зверин; и царство њено поста тамно, и жвакаху језике своје од бола.

¹¹и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹¹И хулише на име Бога небеског од бола и од рана својих, и не покајаше се од дела својих.

¹²Шестият [ангел] изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които [идат] от изток.

¹²И шести анђео изли чашу своју на велику реку Еуфрат; и пресахну вода њена, да се приправи пут царевима од истока сунчаног.

¹³И видях [да излизат] от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹³И видех из уста аждахиних, и из уста звериних, и из уста лажног пророка, где изиђоше три нечиста духа, као жабе.

¹⁴защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁴Јер су ово духови ђаволски који чине чудеса и излазе к царевима свега васионог света да их скупе на бој за онај велики дан Бога Сведржитеља.

¹⁵(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁵Ево идем као лупеж; благо ономе који је будан и који чува хаљине своје, да го не ходи и да се не види срамота његова.

¹⁶И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

¹⁶И сабра их на место које се јеврејски зове Армагедон.

¹⁷И седмият [ангел] изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁷И седми анђео изли чашу своју по небу, и изиђе глас велики из цркве небеске од престола говорећи: Сврши се.

¹⁸И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁸И бише севања муња и громови, и гласови, и би велико тресење земље, какво никад не би откако су људи на земљи, толико тресење, тако велико.

¹⁹И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

¹⁹И град велики раздели се на три дела, и градови незнабожачки падоше; и Вавилон велики спомену се пред Богом да му да чашу вина љутог гнева свог.

²⁰И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²⁰И сва острва побегоше, и горе се не нађоше.

²¹И едър град, [тежък] около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

²¹И град велики као глава паде с неба на људе; и људи хулише на Бога од зла градног, јер је велика мука његова врло.