Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Revelation

16

1И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
1И чух глас велики из цркве где говори седморици анђела: Идите, и излијте седам чаша гнева Божијег на земљу.
2И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
2И оде први анђео, и изли чашу своју на земљу; и посташе ране зле и љуте на људима који имају жиг зверин и који се клањају икони њеној.
3Вторият [ангел] изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
3И други анђео изли чашу своју у море; и поста крв као од мртваца, и свака душа жива умре у мору.
4Третият [ангел] изля чашата си в реките и във водните извори; и [водата им] стана кръв.
4И трећи анђео изли чашу своју на реке и на изворе водене; и поста крв.
5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
5И чух анђела воденог где говори: Праведан си Господе, који јеси, и који беше, и свет, што си ово судио;
6понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават [това].
6Јер пролише крв светих и пророка, и крв си им дао да пију јер су заслужили.
7И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
7И чух другог из олтара где говори: Да, Господе Боже Сведржитељу, истинити су и прави судови Твоји.
8Четвъртият [ангел] изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
8И четврти анђео изли чашу своју на сунце, и дано му би да жеже људе огњем.
9А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
9И опалише се људи од велике врућине, и хулише на име Бога који има област над злима овима, и не покајаше се да Му даду славу.
10Петият [ангел] изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и [човеците] хапеха езиците си от болки,
10И пети анђео изли чашу своју на престо зверин; и царство њено поста тамно, и жвакаху језике своје од бола.
11и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
11И хулише на име Бога небеског од бола и од рана својих, и не покајаше се од дела својих.
12Шестият [ангел] изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които [идат] от изток.
12И шести анђео изли чашу своју на велику реку Еуфрат; и пресахну вода њена, да се приправи пут царевима од истока сунчаног.
13И видях [да излизат] от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
13И видех из уста аждахиних, и из уста звериних, и из уста лажног пророка, где изиђоше три нечиста духа, као жабе.
14защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
14Јер су ово духови ђаволски који чине чудеса и излазе к царевима свега васионог света да их скупе на бој за онај велики дан Бога Сведржитеља.
15(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
15Ево идем као лупеж; благо ономе који је будан и који чува хаљине своје, да го не ходи и да се не види срамота његова.
16И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.
16И сабра их на место које се јеврејски зове Армагедон.
17И седмият [ангел] изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
17И седми анђео изли чашу своју по небу, и изиђе глас велики из цркве небеске од престола говорећи: Сврши се.
18И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.
18И бише севања муња и громови, и гласови, и би велико тресење земље, какво никад не би откако су људи на земљи, толико тресење, тако велико.
19И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
19И град велики раздели се на три дела, и градови незнабожачки падоше; и Вавилон велики спомену се пред Богом да му да чашу вина љутог гнева свог.
20И всеки остров побягна и планините не се намериха.
20И сва острва побегоше, и горе се не нађоше.
21И едър град, [тежък] около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
21И град велики као глава паде с неба на људе; и људи хулише на Бога од зла градног, јер је велика мука његова врло.