¹И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.

¹И видех у десници Оног што сеђаше на престолу књигу написану изнутра и споља, запечаћену са седам печата.

²И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?

²И видех анђела јаког где проповеда гласом великим: Ко је достојан да отвори књигу и да разломи печате њене?

³И никой, нито на небето, нито на земята, [нито под земята], {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.

³И нико не могаше ни на небу ни на земљи, ни под земљом да отвори књиге ни да загледа у њу.

⁴И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.

⁴И ја плаках много што се нико не нађе достојан да отвори и да прочита књигу, нити да загледа у њу.

⁵Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, [който е] Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да [разпечата] нейните седем печата."

⁵И један од старешина рече ми: Не плачи, ево је надвладао лав, који је од колена Јудиног, корен Давидов, да отвори књигу и разломи седам печата њених.

⁶И видях между престола и четирите живи същества между [тях и] старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

⁶И видех, и гле, насред престола и четири животиње, и посред старешина Јагње стајаше као заклано, и имаше седам рогова, и седам очију, које су седам духова Божијих посланих по свему свету.

⁷И то дойде та взе [книгата] из десницата на седящия на престола.

⁷И дође и узе књигу из деснице Оног што сеђаше на престолу.

⁸И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

⁸И кад узе књигу, четири животиње и двадесет и четири старешине падоше пред Јагњетом, имајући сваки гусле, и златне чаше пуне тамјана, које су молитве светих.

⁹И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога [човеци] от всяко племе, език, люде и народ

⁹И певаху песму нову говорећи: Достојан си да узмеш књигу, и да отвориш печате њене; јер си се заклао, и искупио си нас Богу крвљу својом од сваког колена и језика и народа и племена,

¹⁰и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

¹⁰И учинио си нас Богу нашем цареве и свештенике, и цароваћемо на земљи.

¹¹И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):

¹¹И видех, и чух глас анђела многих око престола и животиња и старешина, и беше број њихов хиљада хиљада.

¹²и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

¹²Говорећи гласом великим: Достојно је Јагње заклано да прими силу и богатство и премудрост и јачину и част и славу и благослов.

¹³И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето [да бъде] благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.

¹³И свако створење, што је на небу, и на земљи, и под земљом, и што је на мору, и што је у њима, све чух где говоре: Ономе што седи на престолу, и Јагњету благослов и част и слава и држава ва век века.

¹⁴И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.

¹⁴И четири животиње говораху: Амин. И двадесет и четири старешине падоше и поклонише се Ономе што живи ва век века.