Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Revelation

6

1И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!
1И видех кад отвори Јагње један од седам печата, и чух једну од четири животиње где говори као глас громовни: Дођи и види.
2И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.
2И видех, и гле, коњ бео, и онај што сеђаше на њему имаше стрелу; и њему се даде венац, и изиђе побеђујући, и да победи.
3И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!
3И кад отвори други печат, чух другу животињу где говори: Дођи и види.
4и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото [човеците] да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.
4И изиђе други коњ риђ, и ономе што сеђаше на њему даде се да узме мир са земље, и да убија један другог, и даде му се мач велики.
5И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.
5И кад отвори трећи печат, чух трећу животињу где говори: Дођи и види. И видех, и гле, коњ вран, и онај што сеђаше на њему имаше мерила у руци својој.
6И чух [нещо] като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.
6И чух глас између четири животиње где говори: Ока пшенице за грош, и три оке јечма за грош; а уља и вина неће бити.
7И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!
7И кад отвори четврти печат, чух глас четврте животиње где говори: Дођи и види.
8И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.
8И видех, и гле, коњ блед, и ономе што сеђаше на њему беше име смрт, и пакао иђаше за њим; и њему се даде област на четвртом делу земље да убије мачем и глађу и смрћу и зверињем земаљским.
9И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово [и за свидетелството], {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.
9И кад отвори пети печат, видех под олтаром душе побијених за реч Божију и за сведочанство које имаху.
10И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
10И повикаше гласом великим говорећи: Докле, Господару Свети и Истинити! Не судиш и не кајеш крв нашу на онима што живе на земљи?
11И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни [числото] и [на] съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
11И дане бише свакоме од њих хаљине беле, и речено им би да почину још мало времена, докле се наврше и другари њихови и браћа њихова, који ваља да буду побијени као и они.
12И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
12И видех кад отвори шести печат, и гле, затресе се земља врло, и сунце поста црно као врећа од кострети, и месец поста као крв;
13небесните звезди паднаха на земята, като [когато] смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
13И звезде небеске падоше на земљу као што смоква одбацује пупке своје кад је велики ветар заљуља.
14небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
14И небо се измаче као књига кад се савије, и свака гора и острво с места својих покренуше се.
15И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и [всеки] свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
15И цареви земаљски, и бољари, и богати, и војводе, и силни, и сваки роб, и сваки слободњак, сакрише се по пећинама и по камењацима горским;
16и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
16И говорише горама и камењу: Падните на нас, и сакријте нас од лица Оног што седи на престолу, и од гнева Јагњетовог.
17Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
17Јер дође велики дан гнева Његовог, и ко може остати?