¹И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

¹Шта ћемо дакле рећи за Авраама, оца свог, да је по телу нашао?

²Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

²Јер ако се Авраам делима оправда, има хвалу, али не у Бога.

³Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

³Јер шта говори писмо? Верова Авраам Богу, и прими му се у правду.

⁴А на този, който върши [дела], наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁴А ономе који ради не броји се плата по милости него по дугу.

⁵а на този, който не върши [дела], а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра [му] се вменява за правда.

⁵А ономе који не ради, а верује Оног који правда безбожника, прима се вера његова у правду.

⁶Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁶Као што и Давид говори да је благо човеку коме Бог прима правду без дела закона:

⁷"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁷Благо онима који се опростише безакоња, и којима се греси прикрише.

⁸Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁸Благо човеку коме Господ не прима греха.

⁹Прочее, това блаженство [само] за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

⁹Ово, дакле, блаженство или је у обрезању или у необрезању? Јер говоримо да се Аврааму прими вера у правду.

¹⁰то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹⁰Како му се, дакле, прими? Или кад је био у обрезању или необрезању? Не у обрезању него у необрезању.

¹¹И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹¹И прими знак обрезања као печат правде вере коју имаше у необрезању, да би био отац свих који верују у необрезању; да се и њима прими у правду;

¹²и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹²И да би био отац обрезања не само онима који су од обрезања, него и онима који ходе стопама вере која беше у необрезању оца нашег Авраама.

¹³Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹³Јер обећање Аврааму или семену његовом да буде наследник свету не би законом него правдом вере.

¹⁴Защото, ако са наследници тия, които [се облягат] на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁴Јер ако су наследници они који су од закона, пропаде вера, и поквари се обећање.

¹⁵понеже законът докарва, [не обещание], а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁵Јер закон гради гнев; јер где нема закона нема ни преступа.

¹⁶Затова [наследството] е от вяра, за [да бъде] по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се [обляга] на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁶Зато од вере да буде по милости да обећање тврдо остане свему семену, не само који је од закона него и који је од вере Авраама, који је отац свима нама,

¹⁷(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁷(Као што стоји написано: Поставих те оца многим народима) пред Богом коме верова, који оживљује мртве, и зове оно што није као оно што јесте:

¹⁸[Авраам], надявайки се без [да има причина за] надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁸Он верова на наду кад се није било ничему надати да ће он бити отац многим народима, као што му беше речено: Тако ће бити семе твоје.

¹⁹Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, [вземаше пред вид] и мъртвостта на Сарината утроба, -

¹⁹И не ослабивши вером не погледа ни на своје већ уморено тело, јер му беше негде око сто година, ни на мртвост Сарине материце.

²⁰обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²⁰И за обећање Божије не посумња се неверовањем, него ојача у вери, и даде славу Богу.

²¹уверен, че това, което е обещал [Бог], Той е силен да го изпълни.

²¹И знаше јамачно да шта обећа кадар је и да учини.

²²Затова му се вмени за правда.

²²Зато се и прими њему у правду.

²³Това пък, че му се вмени [за правда], не се написа само за него,

²³Али није писано за њега једног само да му се прими,

²⁴но и за нас, на които ще се вменява [за правда], като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁴Него и за нас, којима ће се примити ако верујемо Оног који васкрсе Исуса Христа Господа нашег из мртвих,

²⁵Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

²⁵Који се предаде за грехе наше, и устаде за оправдање наше.