¹Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

¹Шта ћемо дакле рећи? Хоћемо ли остати у греху да се благодат умножи? Боже сачувај!

²Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

²Јер који умресмо греху како ћемо још живети у њему?

³Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

³Или не знате да сви који се крстисмо у Исуса Христа, у смрт Његову крстисмо се?

⁴Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

⁴Тако се с Њим погребосмо крштењем у смрт да као што уста Христос из мртвих славом Очевом, тако и ми у новом животу да ходимо.

⁵Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се [съединим] и чрез възкресение подобно на Неговото;

⁵Јер кад смо једнаки с Њим једнаком смрћу, бићемо и васкрсењем;

⁶като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с [Него], за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

⁶Знајући ово да се стари наш човек разапе с Њиме, да би се тело грешно покварило, да више не бисмо служили греху.

⁷Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁷Јер који умре опрости се од греха.

⁸Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

⁸А ако умресмо с Христом, верујемо да ћемо и живети с Њим,

⁹знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

⁹Знајући да Христос уста из мртвих, већ више не умире; смрт више неће овладати њиме.

¹⁰Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее [го] за Бога.

¹⁰Јер шта умре, греху умре једанпут; а шта живи, Богу живи.

¹¹Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

¹¹Тако и ви, дакле, држите себе да сте мртви греху а живи Богу у Христу Исусу Господу нашем.

¹²И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

¹²Да не царује, дакле, грех у вашем смртном телу, да га слушате у сластима његовим;

¹³Нито представяйте [телесните] си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и [телесните] си части на Бога като оръдия на правдата.

¹³Нити дајте удова својих греху за оружје неправде; него дајте себе Богу, као који сте живи из мртвих, и уде своје Богу за оружје правде.

¹⁴Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

¹⁴Јер грех неће вама овладати, јер нисте под законом него под благодаћу.

¹⁵Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁵Шта дакле? Хоћемо ли грешити кад нисмо под законом него под благодаћу? Боже сачувај!

¹⁶Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

¹⁶Не знате ли да коме дајете себе за слуге у послушање, слуге сте оног кога слушате, или греха за смрт, или послушања за правду?

¹⁷Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

¹⁷Хвала, дакле, Богу што бивши робови греху послушасте од срца ту науку којој се и предадосте.

¹⁸и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁸Опростивши се, пак, од греха постасте слуге правди.

¹⁹(По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте [телесните] си части [като] слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва [още] беззаконие, така сега предайте частите си [като] слуги на правдата, която докарва светост.

¹⁹Као човек говорим, за слабост вашег тела. Јер као што дадосте уде своје за робове нечистоти и безакоњу на безакоње, тако сад дајте уде своје за слуге правди на посвећење.

²⁰Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

²⁰Јер кад бејасте робови греху, прости бејасте од правде.

²¹Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

²¹Какав дакле онда имадосте плод за који се сад стидите? Јер је оног крај смрт.

²²Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод [това, че отивате] към светост, на която истината е вечен живот.

²²А сад опростивши се од греха, и поставши слуге Божје, имате плод свој на посвећење, а крај живот вечни.

²³Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

²³Јер је плата за грех смрт, а дар Божји је живот вечни у Христу Исусу Господу нашем.