¹Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят [що е] закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

¹Или не знате, браћо (јер говорим онима који знају закон), да закон влада над човеком докле је жив?

²Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

²Јер је удата жена привезана законом за мужа докле год он живи; а ако ли муж њен умре, разреши се од закона мужевљег.

³И тъй, ако при живота на мъжа [си] тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът [й], свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

³Зато, дакле, док јој је муж жив бива прељубочиница ако пође за другог мужа; а ако јој умре муж проста је од закона да не буде прељубочиница ако пође за другог.

⁴И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, [сиреч], с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁴Зато, браћо моја, и ви умресте закону телом Христовим, да будете другог, Оног што уста из мртвих, да плод донесемо Богу.

⁵Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които [се възбуждаха] чрез закона, действуваха във вашите [телесни] части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁵Јер кад бејасмо у телу, беху сласти греховне, које закон рађаху у удима нашим да се смрти плод доноси.

⁶но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁶А сад, умревши избависмо се од закона који нас држаше, да служимо Богу у обновљењу Духа а не у старини слова.

⁷Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но [напротив], не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието [е грях], ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁷Шта ћемо дакле рећи? Је ли закон грех? Боже сачувај! Него ја греха не познах осим кроз закон; јер не знадох за жељу да закон не каза: Не зажели.

⁸Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁸А грех узе почетак кроз заповест, и начини у мени сваку жељу; јер је грех без закона мртав.

⁹И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

⁹А ја живљах некад без закона; а кад дође заповест, онда грех оживе,

¹⁰намерих, [че самата] заповед, която [бе назначена] да докара живот, докара ми смърт.

¹⁰А ја умрех, и нађе се да ми заповест би за смрт која беше дата за живот.

¹¹Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹¹Јер грех узевши почетак кроз заповест превари ме, и уби ме њоме.

¹²Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹²Тако је, дакле, закон свет и заповест света и праведна и добра.

¹³Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро [нещо], за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹³Добро ли дакле би мени смрт? Боже сачувај! Него грех, да се покаже грех добром чинећи ми смрт, да буде грех одвише грешан заповешћу.

¹⁴Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁴Јер знамо да је закон духован; а ја сам телесан, продан под грех:

¹⁵Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁵Јер не знам шта чиним, јер не чиним оно шта хоћу, него на шта мрзим оно чиним.

¹⁶Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁶Ако ли оно чиним шта нећу, хвалим закон да је добар.

¹⁷Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁷А ово више ја не чиним него грех који живи у мени.

¹⁸Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁸Јер знам да добро не живи у мени, то јест у телу мом. Јер хтети имам у себи, али учинити добро не налазим.

¹⁹Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

¹⁹Јер добро што хоћу не чиним, него зло што нећу оно чиним.

²⁰Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²⁰А кад чиним оно што нећу, већ ја то не чиним него грех који живи у мени.

²¹И тъй, намирам [тоя] закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²¹Налазим, дакле закон, кад хоћу добро да чиним, да ме на зло нагони.

²²Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²²Јер имам радост у закону Божијем по унутрашњем човеку;

²³но в [телесните] си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²³Али видим други закон у удима својим, који се супроти закону ума мог, и заробљава ме законом греховним који је у удима мојим.

²⁴Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁴Ја несрећни човек! Ко ће ме избавити од тела смрти ове?

²⁵Благодарение Богу! [има избавление] чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

²⁵Захваљујем Богу свом кроз Исуса Христа Господа нашег. Тако, дакле, ја сам умом својим служим закону Божијем а телом закону греховном.