¹Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

¹Никаква, дакле, сад нема осуђења онима који су у Христу Исусу и не ходе по телу него по Духу.

²Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

²Јер закон Духа који оживљава у Христу Исусу, опростио ме је од закона греховног и смрти.

³Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог [го извърши] като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и [в жертва] за грях, и осъди греха в плътта,

³Јер што закону беше немогуће, јер беше ослабљен телом, посла Бог сина свог у обличју тела греховног, и за грех осуди грех у телу,

⁴за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

⁴Да се правда закона испуни у нама који не живимо по телу него по духу;

⁵Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.

⁵Јер који су по телу телесно мисле, а који су по духу духовно мисле.

⁶Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

⁶Јер телесно мудровање смрт је, а духовно мудровање живот је и мир.

⁷Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;

⁷Јер телесно мудровање непријатељство је Богу, јер се не покорава закону Божијем нити може.

⁸и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.

⁸А који су у телу не могу Богу угодити.

⁹Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

⁹А ви нисте у телу него у духу; јер Дух Божји у вама живи. А ако ко нема Дух Христов, он није Његов.

¹⁰Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

¹⁰А ако је Христос у вама, онда је тело мртво греха ради а дух жив правде ради.

¹¹И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

¹¹А ако ли живи у вама Дух Оног који је васкрсао Исуса из мртвих, Онај који је подигао Христа из мртвих оживеће и ваша смртна телеса Духом својим који живи у вама.

¹²И тъй, братя, ние имаме длъжност, [обаче], не към плътта, та да живеем плътски.

¹²Тако дакле, браћо, нисмо дужни телу да по телу живимо.

¹³Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

¹³Јер ако живите по телу, помрећете; ако ли духом послове телесне морите, живећете.

¹⁴Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

¹⁴Јер који се владају по духу Божијем они су синови Божији.

¹⁵Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

¹⁵Јер не примисте дух ропства, опет да се бојите; него примисте Дух посиначки, којим вичемо: Ава, Оче!

¹⁶[Така] самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

¹⁶Овај дух сведочи нашем духу да смо деца Божија.

¹⁷И ако [сме] чада то [сме] и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с [Него], да се и прославяме заедно с [Него].

¹⁷А кад смо деца и наследници смо: наследници, дакле Божији, а сунаследници Христови: јер с Њим страдамо да се с Њим и прославимо.

¹⁸Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

¹⁸Јер мислим да страдања садашњег времена нису ништа према слави која ће нам се јавити.

¹⁹Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването [ни като] Божии синове.

¹⁹Јер чекање твари чека да се јаве синови Божији.

²⁰Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

²⁰Јер се твар покори пропадљивости (не од своје воље него за вољу оног који је покори) на наду,

²¹с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, [и ще премине] в славната свобода на Божиите чада.

²¹Да ће се и сама твар опростити од ропства распадљивости на слободу славе деце Божије.

²²Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

²²Јер знамо да сва твар уздише и тужи с нама до сад.

²³И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, [сиреч], изкупването на нашето тяло.

²³А не само она, него и ми који новину духа имамо, и ми сами у себи уздишемо чекајући посињење и избављење телу свом.

²⁴Защото с [тая] надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда [изпълнена], не е [вече] надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁴Јер се надом спасосмо. А нада који се види није нада; јер кад ко види шта, како ће му се надати?

²⁵Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

²⁵Ако ли се надамо ономе што не видимо, чекамо с трпљењем.

²⁶Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в [нашите] неизговорими стенания;

²⁶А тако и Дух помаже нам у нашим слабостима: јер не знамо за шта ћемо се молити као што треба, него сам Дух моли се за нас уздисањем неисказаним.

²⁷а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията [воля].

²⁷А Онај што испитује срца зна шта је мисао Духа, јер по вољи Божијој моли се за свете.

²⁸Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според [Неговото] намерение.

²⁸А знамо да онима који љубе Бога све иде на добро, који су позвани по намерењу.

²⁹Защото, които предузна, тях и предопредели [да бъдат] съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;

²⁹Јер које напред позна оне и одреди да буду једнаки обличју Сина његовог, да би Он био прворођени међу многом браћом.

³⁰а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

³⁰А које одреди оне и дозва; а које дозва оне и оправда; а које оправда оне и прослави.

³¹И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

³¹Шта ћемо, дакле, рећи на ово? Ако је Бог с нама, ко ће на нас?

³²Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

³²Који, дакле, свог сина не поштеде, него га предаде за све нас, како, дакле, да нам с Њим све не дарује?

³³Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

³³Ко ће оптужити избране Божије? Бог који правда?

³⁴Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

³⁴Ко ће осудити? Христос Исус који умре, па још и васкрсе, који је с десне стране Богу, и моли за нас?

³⁵Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

³⁵Ко ће нас раставити од љубави Божије? Невоља ли или туга? Или гоњење? Или глад? Или голотиња? Или страх? Или мач? Као што стоји написано:

³⁶([защото], както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").

³⁶За Тебе нас убијају вас дан, држе нас као овце које су за клање.

³⁷Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

³⁷Али у свему овоме побеђујемо Оног ради који нас је љубио.

³⁸Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

³⁸Јер знам јамачно да ни смрт, ни живот, ни анђели, ни поглаварства, ни силе, ни садашње, ни будуће,

³⁹нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

³⁹Ни висина, ни дубина, ни друга каква твар може нас раставити од љубави Божије, која је у Христу Исусу, Господу нашем.