¹Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

¹Истину говорим тако ми Христа, не лажем, то ми сведочи савест моја Духом Светим:

²че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

²Да ми је врло жао и срце ме моје боли без престанка;

³Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

³Јер бих желео да ја сам будем одлучен од Христа за браћу своју која су ми род по телу,

⁴които са израилтяни, на които [принадлежат] осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁴Која су Израиљци, којих је посинаштво и слава, и завет и закон, и богомољство, и обећања;

⁵чиито са и отците, и от които [се роди] по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁵Којих су и оци, и од којих је Христос по телу, који је над свима, Бог благословен ва век. Амин.

⁶Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁶А није могуће да реч Божија прође: јер нису сви Израиљци који су од Израиља;

⁷нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", [каза Бог], "ще се наименува твоето потомство".

⁷Нити су сви деца који су семе Авраамово, него у Исаку, рече, назваће ти се семе.

⁸Значи, не чадата, [родени] по плът, са Божии чада; но чадата, [родени] според обещанието се считат за потомство.

⁸То јест, нису оно деца Божија што су по телу деца, него деца обећања примају се за семе.

⁹Защото това беше нещо обещано, [понеже каза]: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

⁹Јер је ово реч обећања: У ово време доћи ћу и у Саре ће бити син.

¹⁰И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, [сиреч], от нашия отец Исаака,

¹⁰Не само, пак, она него и Ревека, кад затрудне од самог Исака, оца нашег.

¹¹макар че [близнаците] не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹¹Јер још док се деца не беху родила, ни учинила добра ни зла, да остане Божија наредба по избору,

¹²рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹²Не за дела, него Оног ради који позива рече јој се: Већи ће служити мањем,

¹³както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

¹³Као што стоји написано: Јаков ми омиле, а на Исава омрзох.

¹⁴И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁴Шта ћемо, дакле, на то рећи? Еда ли је неправда у Бога? Боже сачувај!

¹⁵Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

¹⁵Јер Мојсију говори: Кога ћу помиловати, помиловаћу, и на кога ћу се смиловати, смиловаћу се.

¹⁶И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

¹⁶Тако, дакле, нити стоји до оног који хоће, ни до оног који трчи, него до Бога који помилује.

¹⁷Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

¹⁷Јер писмо говори Фараону: Зато те исто подигох да на теби покажем силу своју, и да се разгласи име моје по свој земљи.

¹⁸И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁸Тако, дакле, кога хоће милује, а кога хоће отврдоглави.

¹⁹На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

¹⁹Рећи ћеш ми: Зашто нас још криви? Јер ко се може супротити вољи Његовој?

²⁰Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²⁰А ко си ти, о човече! Да противно одговараш Богу? Еда ли рукотворина говори мастору свом: Зашто си ме тако начинио?

²¹Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена [употреба]?

²¹Или зар лончар нема власти над калом да од једне гуке начини један суд за част а други за срамоту?

²²А [какво ще кажем], ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, [предмети] на гнева Си, приготвени за погибел,

²²А кад хтеде Бог да покаже гнев свој и да објави силу своју, поднесе с великим трпљењем судове гнева који су приправљени за погибао.

²³и [е търпял], за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, [предмети] на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²³И да покаже богатство славе своје на судима милости које приправи за славу;

²⁴над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁴Које нас и дозва не само од Јевреја него и од незнабожаца,

²⁵както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁵Као што и у Јосији говори: Назваћу народ својим који није мој народ, и нељубазницу љубазницом.

²⁶И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁶И биће на месту, где им се рече: Ви нисте мој народ; тамо ће се назвати синови Бога Живога.

²⁷А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, [Само] остатък[ от тях] ще се спаси;

²⁷А Исаија виче за Израиља: Ако буде број синова Израиљевих као песак морски, остатак ће се спасти.

²⁸Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] [от Него]", Като го извърши и свърши скоро.

²⁸Јер ће Он извршити реч своју, и наскоро ће извршити по правди, да, испуниће Господ наскоро реч своју на земљи.

²⁹И както Исаия е казал [в] по-предишно [място: ]"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

²⁹И као што прорече Исаија: Да нам није Господ Саваот оставио семена, онда бисмо били као Содом и Гомор.

³⁰И тъй, какво да кажем? [Това], че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³⁰Шта ћемо, дакле, рећи? Да незнабошци који не тражише правде докучише правду, али правду од вере.

³¹а Израил, който търсеше закон за [придобиване] правда, не стигна до такъв закон.

³¹А Израиљ тражећи закон правде не докучи закон правде.

³²Защо? затова, че не [го търси] чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който [хората] се спъват;

³²Зашто? Јер не тражи из вере него из дела закона; јер се спотакоше на камен спотицања,

³³както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

³³Као што стоји написано: Ево мећем у Сиону камен спотицања и стену саблазни; и који га год верује неће се постидети.