¹Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението [на Израиля].

¹Браћо! Жеља је мог срца и молитва к Богу за спасење Израиља.

²Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

²Јер им сведочим да имају ревност за Бога, али не по разуму.

³Понеже, ако не знаят правдата, [която е] от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

³Јер не познајући правде Божије и гледајући да своју правду утврде не покоравају се правди Божијој.

⁴Понеже Христос [изпълнява] целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

⁴Јер је Христос свршетак закона: који Га год верује оправдан је.

⁵Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез [пазенето на] закона, ще живее чрез нея.

⁵Јер Мојсије пише за правду која је од закона: Који човек тако чини живеће у том.

⁶А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

⁶А правда која је од вере овако говори: Да не кажеш у срцу свом: Ко ће изићи на небо? То јест да сведе Христа;

⁷или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

⁷Или: Ко ће сићи у бездан? То јест да изведе Христа из мртвих.

⁸Но що казва тя? [Казва, че] "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

⁸Али шта говори писмо? Близу ти је реч у устима твојим и у срцу твом, то јест реч вере коју проповедамо.

⁹Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

⁹Јер, ако признајеш устима својим да је Исус Господ, и верујеш у срцу свом да Га Бог подиже из мртвих, бићеш спасен.

¹⁰Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

¹⁰Јер се срцем верује за правду, а устима се признаје за спасење.

¹¹Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

¹¹Јер писмо говори: Који Га год верује неће се постидети.

¹²Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

¹²Јер нема разлике међу Јеврејином и Грком: јер је Он Бог свих, и богат за све који Га призивају.

¹³Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

¹³Јер који год призове име Господње спашће се.

¹⁴Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹⁴Како ће, дакле, призвати кога не вероваше? А како ће веровати кога не чуше? А како ће чути без проповедника?

¹⁵И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁵А како ће проповедати ако не буду послани? Као што стоји написано: Како су красне ноге оних који доносе глас за мир, који доносе глас за добро!

¹⁶Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, [кой от нас] е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁶Али сви не послушаше јеванђеље: јер Исаија говори: Господе! Ко верова нашем проповедању?

¹⁷И тъй, вярването [е] от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁷Тако, дакле, вера бива од проповедања, а проповедање речју Божијом.

¹⁸Но казвам: те не са ли чули? Наистина, [чули] са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

¹⁸Него, велим: зар не чуше? Још оде по свој земљи глас њихов, и по крајевима васионог света речи њихове.

¹⁹Но [пак] казвам: Израил не е ли разбрал? [Разбрал е, защото] първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

¹⁹Него велим: зар не разуме Израиљ? Први Мојсије говори: Ја ћу раздражити, не својим народом, неразумним народом расрдићу вас.

²⁰а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²⁰А Исаија говори слободно: Нађоше ме који ме не траже; и јавих се онима који за ме не питају.

²¹а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"

²¹А к Израиљу говори: Сав дан пружах руке своје к народу који не да да му се каже и одговара на супрот.