¹И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

¹Говорим, дакле: еда ли Бог одбаци народ свој? Боже сачувај! Јер сам и ја Израиљац од семена Авраамовог, од колена Венијаминовог.

²Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, [казвайки:]

²Не одбаци Бог народ свој, који напред позна. Или не знате шта говори писмо за Илију како се тужи Богу на Израиља говорећи:

³"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат [да отнемат"].

³Господе! Пророке Твоје побише и олтаре Твоје раскопаше, а ја остах један и траже душу моју да је изваде.

⁴Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁴А шта му говори Божји одговор? Оставих себи седам хиљада људи који не приклонише колена пред Ваалом.

⁵Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁵Тако, дакле, и у садашње време остатак би по избору благодати.

⁶Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁶Ако ли је по благодати, онда није од дела, јер благодат већ не би била благодат; ако ли је од дела није више благодат, јер дело већ не би било дело.

⁷Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁷Шта дакле? Шта искаше Израиљ оно не доби; а избор доби; остали пак заслепише.

⁸както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁸Као што је написано: Даде им Бог духа неосетљивог, очи да не виде, и уши да не чују до самог данашњег дана.

⁹И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

⁹И Давид говори: Да буде трпеза њихова замка и гвожђа, и саблазан и плата њима;

¹⁰Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹⁰Да се њихове очи заслепе да не виде, и леђа њихова једнако да су погнута.

¹¹Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение [дойде] спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹¹Говорим, дакле: еда ли се спотакоше да падну? Боже сачувај! Него је њихова погрешка спасење незнабошцима, да би се и они раздражили.

¹²А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно [възстановяване!]

¹²А кад је погрешка њихова богатство свету и штета њихова богатство незнабошцима, а камоли да се испуне?

¹³Защото на вас, [които бяхте] езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹³Јер вама говорим незнабошцима; јер, будући да сам ја апостол незнабожаца, хоћу да хвалим своју службу;

¹⁴дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост [тия, които] са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁴Не бих ли како раздражио свој род, и спасао кога од њих.

¹⁵Защото, ако тяхното отхвърляне [значи] примирение на света, какво [ще бъде] приемането [им], ако не оживяване от мъртвите?

¹⁵Јер кад је одмет њихов примирење свету, шта би било примљење, осим живот из мртвих?

¹⁶А ако първото [от тестото] е свето, то и [цялото] засяване е [свето]; и ако коренът е свет, то и клоните [са свети].

¹⁶Ако је квасац свет, то је и тесто; и ако је корен свет, то су и гране.

¹⁷Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁷Ако ли се неке од грана одломише, и ти, који си дивља маслина, прицепио си се на њих, и постао си заједничар у корену и у масти од маслине;

¹⁸не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, [знай], че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁸Не хвали се гранама; ако ли се, пак, хвалиш, не носиш ти корена него корен тебе.

¹⁹Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

¹⁹А рећи ћеш: Одломише се гране да се ја прицепим.

²⁰Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²⁰Добро! Неверством одломише се, а ти вером стојиш; не поноси се, него се бој.

²¹Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²¹Јер кад Бог рођених грана не поштеде, да и тебе како не непоштеди.

²²Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²²Гледај, дакле, доброту и непоштеђење Божије: непоштеђење на онима што отпадоше, а на себи доброту Божију, ако останеш у доброти; ако ли пак не, и ти ћеш бити одсечен.

²³Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²³А и они, ако не остану у неверству, прицепиће се; јер их је Бог кадар опет прицепити.

²⁴Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени [клони], ще се присадят на своята маслина!

²⁴Јер кад си ти одсечен од рођене маслине, и прицепио се на нерођену питому маслину; а камо ли ови који ће се прицепити на рођену своју маслину!

²⁵Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, [само] докато влезе пълното [число] на езичниците.

²⁵Јер вам, браћо, нећу затајити тајну ову (да не будете поносити), слепоћа Израиљу паде у део докле не уђе незнабожаца колико треба.

²⁶И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁶И тако ће се спасти сав Израиљ, као што је написано: Доћи ће од Сиона Избавитељ и одвратиће безбожност од Јакова.

²⁷И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁷И ово им је мој завет кад отмем њихове грехе.

²⁸Колкото за благовестието, те са неприятели, [което е] за ваша [полза], а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁸По јеванђељу, дакле, непријатељи су вас ради; а по избору љубазни су отаца ради.

²⁹Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

²⁹Јер се Бог неће раскајати за своје дарове и звање.

³⁰Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³⁰Јер, као и ви што се некад супроћасте Богу а сад бисте помиловани њиховог ради супроћења,

³¹също така и те сега се не покоряват

³¹Тако и они сад не хтеше да верују вашег ради помиловања да би и они били помиловани.

³²Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³²Јер Бог затвори све у неверство, да све помилује.

³³О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³³О дубимо богатства и премудрости и разума Божијег! Како су неиспитиви Његови судови и неистраживи Његови путеви!

³⁴Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁴Јер ко позна мисао Господњу?

³⁵или, "Кой от по-напред Му е дал [нещо], Та да му се отплати?"

³⁵Или ко Му би саветник? Или ко Му напред даде шта, да му се врати?

³⁶Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

³⁶Јер је од Њега и кроз Њега и у Њему све. Њему слава вавек. Амин.