¹А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.

¹А беше један човек, род мужу Нојеминином, човек богат од породице Елимелехове, коме име беше Воз.

²И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.

²И Рута Моавка рече Нојемини: Да идем у поље да пабирчим класје за оним пред ким нађем милост. А она јој рече: Иди, кћери моја.

³И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.

³И она отиде, и дошавши стаде пабирчити по њиви за жетеоцима: и догоди се, те дође на њиву која припадаше Возу, који беше од породице Елимелехове.

⁴И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!

⁴И гле, дође Воз из Витлејема, а рече жетеоцима: Господ да је с вама! И они му рекоше: Да те благослови Господ!

⁵Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?

⁵Тада рече Воз слузи свом који беше над жетеоцима: Чија је оно младица?

⁶И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;

⁶А слуга који беше над жетеоцима одговори му: Моавка је младица која се вратила с Нојемином из земље моавске.

⁷и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.

⁷И рече: Да пабирчим, да купим класје између снопова за жетеоцима. И дошавши бави се од јутра до сада; само је мало била код куће.

⁸Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.

⁸Тада Воз рече Рути: Чујеш, кћери моја; немој ићи на другу њиву да пабирчиш, нити одлази одавде, него се држи мојих девојака.

⁹Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.

⁹Пази на којој њиви они жању, па иди за њима; јер сам заповедио момцима својим да те нико не дира; а кад ожедниш, иди к судовима и пиј шта моје слуге захватају.

¹⁰И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

¹⁰Тада она паде ничице и поклони се до земље, и рече му: Како нађох милост пред тобом, да ме погледаш кад сам туђинка?

¹¹А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

¹¹А Воз одговори и рече јој: Чуо сам ја све што си чинила свекрви својој по смрти мужа свог, и како си оставила оца свог и матер своју и постојбину своју, па си дошла к народу ког ниси знала пре.

¹²Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

¹²Господ да ти плати за дело твоје, и да ти плата буде потпуна од Господа Бога Израиљевог, кад си дошла да се под крилима Његовим склониш.

¹³И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.

¹³А она рече: Нађох милост пред тобом, господару, јер си ме утешио и милостиво проговорио слушкињи својој, ако и нисам као једна од твојих слушкиња.

¹⁴И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.

¹⁴А Воз јој рече: Кад буде време јести, дођи овамо и једи хлеба и умочи залогај свој у оцат. И она седе покрај жетелаца, и он јој пружи пржених зрна, и она једе и насити се, и претече јој.

¹⁵А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;

¹⁵Потом уста да пабирчи. А Воз заповеди момцима својим говорећи: Нека пабирчи и међу сноповима, немојте да је застидите.

¹⁶и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.

¹⁶Него још навлаш испуштајте руковети и остављајте јој нека купи, и не корите је.

¹⁷Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

¹⁷И она пабирчи на њиви до вечера, и оврше шта напабирчи, и дође око ефе јечма.

¹⁸И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и [Рут] извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.

¹⁸И узевши отиде у град, и виде свекрва њена шта је напабирчила; а она извади и даде јој и оно што је претекло пошто се наситила.

¹⁹И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия [нива] бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.

¹⁹И рече јој свекрва: Где си пабирчила данас? И где си радила? Да је благословен који те је погледао! А она каза свекрви својој код кога је радила говорећи: Име је човеку код кога сам данас радила Воз.

²⁰И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.

²⁰А Нојемина рече снаси својој: Господ да га благослови, кад није укратио милости своје к живима и к мртвима. И рече јој Нојемина: Тај је човек нама род, и један од осветника наших.

²¹И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.

²¹А Рута Моавка рече: Још ми је рекао: Држи се моје чељади докле не пожању све моје.

²²И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.

²²А Нојемина рече Рути снаси својој: Добро је, кћери моја, да идеш с његовим девојкама, да те не би дирали на другој њиви.

²³И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.

²³И тако се држаше девојака Возових пабирчећи докле се не сврши жетва јечмена и жетва пшенична; и живљаше код свекрве своје.