¹След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

¹Потом рече јој Нојемина свекрва њена: Кћери моја, не треба ли да ти потражим починак, да би ти добро било?

²И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

²Ево, није ли нам род Воз, код кога си била са девојкама његовим? Ево, он ће ову ноћ вејати јечам на гумну.

³Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

³Умиј се дакле, и намажи се, и обуци хаљине своје на се, па иди на гумно; али да не дозна за те човек докле не једе и не напије се.

⁴И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

⁴Па кад легне, запамти место где легне, па онда отиди и дигни покривач с ногу његових, те лези онде; а он ће ти казати шта ћеш радити.

⁵А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.

⁵А Рута јој рече: Шта ми год кажеш, учинићу.

⁶И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

⁶И отиде на гумно и учини све што јој заповеди свекрва.

⁷А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.

⁷А Воз једавши и пивши и провеселивши се отиде те леже код стога; а она дође полако, подиже покривач с ногу његових и леже.

⁸И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.

⁸А кад би око поноћи трже се човек и обрну се, а гле, жена лежаше код ногу његових.

⁹И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си[ ми] близък сродник.

⁹И он јој рече: Ко си? Одговори: Ја сам Рута слушкиња твоја; рашири крило своје на слушкињу своју, јер си ми осветник.

¹⁰А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

¹⁰А он рече: Господ да те благослови, кћери моја; ова потоња милост коју ми показујеш већа је од прве, што ниси тражила младића, ни сиромашног ни богатог.

¹¹И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

¹¹Зато сада, кћери моја, не бој се; шта год кажеш учинићу ти; јер зна цело место народа мог да си поштена жена.

¹²И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.

¹²Јесте истина, ја сам ти осветник; али има још те ближи од мене.

¹³Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава [заклевам се] в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

¹³Преноћи овде; па сутра ако те хтедбуде узети, добро, нека узме; ако ли не хтедбуде узети, ја ћу те узети, тако жив био Господ! Спавај до јутра.

¹⁴И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

¹⁴И она спава код ногу његових до јутра; потом уста док још не могаше човек човека распознати, јер Воз рече: Да се не дозна да је жена долазила на гумно.

¹⁵Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест [мери] ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

¹⁵И рече: Дај огртач који имаш на себи; и држи га. И она га подржа, а он јој измери шест мерица јечма, и напрти јој и она отиде у град.

¹⁶И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти [стана], дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

¹⁶И дође свекрви својој, која јој рече: Шта би кћери моја? А она јој каза све што јој учини онај човек.

¹⁷Каза още: Даде ми тия шест [мери] ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

¹⁷И рече: Ових шест мерица јечма даде ми, јер ми рече: Немој се вратити празна к свекрви својој.

¹⁸А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата [още] днес.

¹⁸А она јој рече: Почекај, кћери моја, док дознаш како ће изаћи; јер онај човек неће се смирити док не сврши ствар данас.