¹Аз съм роза Саронова И долински крем.

¹Ја сам ружа саронска, љиљан у долу.

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

²Шта је љиљан међу трњем, то је драга моја међу девојкама.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

³Шта је јабука међу дрветима шумским, то је драги мој међу момцима; желех хлад њен, и седох, и род је њен сладак грлу мом.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁴Уведе ме у кућу где је гозба, а застава му је љубав к мени.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁵Поткрепите ме жбановима, придржите ме јабукама, јер сам болна од љубави.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁶Лева је рука његова мени под главом, а десном ме грли.

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁷Заклињем вас, кћери јерусалимске, срнама и кошутама пољским, не будите љубави моје, не будите је, док јој не буде воља.

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁸Глас драгог мог; ево га, иде скачући преко гора, поскакујући преко хумова.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

⁹Драги је мој као срна или као јеленче; ево га, стоји иза нашег зида, гледа кроз прозор, вири кроз решетку.

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹⁰Проговори драги мој и рече ми: Устани, драга моја, лепотице моја, и ходи.

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹¹Јер гле, зима прође, минуше дажди, отидоше.

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹²Цвеће се види по земљи, дође време певању, и глас грличин чује се у нашој земљи.

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹³Смоква је пустила заметке своје, и лоза винова уцвала мирише. Устани, драга моја, лепотице моја, и ходи.

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁴Голубице моја у раселинама каменим, у заклону врлетном! Дај да видим лице твоје, дај да чујем глас твој; јер је глас твој сладак и лице твоје красно.

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁵Похватајте нам лисице, мале лисице, што кваре винограде, јер наши виногради цвату.

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

¹⁶Мој је драги мој, и ја сам његова, он пасе међу љиљанима.

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

¹⁷Док захлади дан и сенке отиду, врати се, буди као срна, драги мој, или као јеленче по горама раздељеним.