1Соломоновата песен на песните.
1Соломунова песма над песмама.
2Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
2Да ме хоће пољубити пољупцем уста својих! Јер је твоја љубав боља од вина.
3Твоите масла са благоуханни; Името ти е [ароматно като] излеяно масло; Затова те обичат девиците.
3Мирисом су твоја уља прекрасна; име ти је уље разлито; зато те љубе девојке.
4Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще [се] {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
4Вуци ме, за тобом ћемо трчати; уведе ме цар у ложницу своју; радоваћемо се и веселићемо се тобом, спомињаћемо љубав твоју више него вино; прави љубе те.
5Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
5Црна сам, али сам лепа, кћери јерусалимске, као шатори кидарски, као завеси Соломунови.
6Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.
6Не гледајте ме што сам црна, јер ме је сунце опалило; синови матере моје расрдивши се на ме поставише ме да чувам винограде, и не чувах свој виноград, који ја имам.
7Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш [стадото си], где [го] успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
7Кажи ми ти, ког љуби душа моја, где пасеш, где пландујеш? Јер зашто бих лутала међу стадима другова твојих?
8Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
8Ако не знаш, најлепша између жена, пођи трагом за стадом, и паси јариће своје покрај станова пастирских.
9Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
9Ти си ми, драга моја, као коњи у колима Фараоновим.
10Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
10Образи су твоји окићени гривнама, и грло твоје низовима.
11Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
11Начинићемо ти златне гривне са шарама сребрним.
12Докато царят [седи] на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
12Док је цар за столом, нард мој пушта свој мирис.
13Възлюбеният ми е за мене [като] китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
13Драги ми је мој кита смирне, која међу дојкама мојим почива.
14Възлюбленият ми е за мене [като] кипрова китка В лозята на Енгади.
14Драги ми је мој грозд кипров из винограда енгадских.
15Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти [са като] на гълъбите.
15Лепа ти си, драга моја, лепа ти си! Очи су ти као у голубице.
16Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.
16Леп ти си, драги мој, и љубак! И постеља наша зелени се.
17Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
17Греде су нам у кућама кедрове, даске су нам јелове.