¹И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

¹Али опомињи се Творца свог у младости својој пре него дођу дани зли и приспеју године, за које ћеш рећи: Нису ми миле;

²Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

²Пре него помркне сунце и видело и месец и звезде, и опет дођу облаци иза дажда,

³Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

³Кад ће дрхтати стражари кућни и погнути се јунаци, и стати млинарице, што их је мало, и потамнети који гледају кроз прозоре,

⁴[Когато] вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане [човек], И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁴И кад ће се затворити врата с улице, и ослабити звека од млевења, и кад ће се устајати на птичији глас и престати све певачице,

⁵Още когато ще се боят от [всичко], що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁵И високог места кад ће се бојати и страшити се на путу, кад ће бадем уцветати и скакавац отежати и жеља проћи, јер човек иде у кућу своју вечну, и покајнице ће ходити по улицама;

⁶Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁶Пре него се прекине уже сребрно, чаша се златна разбије и распе се ведро на извору и сломи се точак на студенцу,

⁷И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁷И врати се прах у земљу, како је био, а дух се врати Богу, који га је дао.

⁸Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁸Таштина над таштинама, вели проповедник, све је таштина.

⁹И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

⁹А не само мудар беше проповедник, него још и народ учаше мудрости, и мотрећи и истражујући сложи много прича.

¹⁰Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹⁰Стараше се проповедник да нађе угодне речи, и написа шта је право, речи истине.

¹¹Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са[ думите на] събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹¹Речи су мудрих људи као жалци и као клини ударени; речи оних који их сложише дао је један пастир.

¹²А колкото за [нещо] повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹²И тако, сине мој, чувај се оног што је преко овог, јер нема краја састављању многих књига, и много читање умор је телу.

¹³Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹³Главно је свему што си чуо: Бога се бој, и заповести Његове држи, јер то је све човеку.

¹⁴Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

¹⁴Јер ће свако дело Бог изнети на суд и сваку тајну, била добра или зла.