¹Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

¹Баци хлеб свој поврх воде; јер ћеш га наћи после много времена.

²Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

²Раздели седморици и осморици; јер не знаш какво ће зло бити на земљи.

³Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

³Кад се напуне облаци, просипају дажд на земљу, и ако падне дрво на југ или на север, где падне дрво онде ће остати.

⁴Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

⁴Ко пази на ветар, неће сејати, и ко гледа на облаке, неће жети.

⁵Както не знаеш как се движи {Еврейски: Какъв е пътят на.} духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

⁵Како не знаш који је пут ветру ни како постају кости у утроби трудне жене, тако не знаш дела Божијег и како твори све.

⁶Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

⁶Из јутра сеј семе своје и увече немој да ти почивају руке, јер не знаш шта ће бити боље, ово или оно, или ће обоје бити једнако добро.

⁷Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

⁷Слатка је светлост, и добро је очима гледати сунце;

⁸Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня [и] за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

⁸Али да човек живи много година и свагда се весели, па се опомене дана тамних како ће их бити много, све што је било биће таштина.

⁹Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

⁹Радуј се, младићу, за младости своје, и нека се весели срце твоје док си млад, и ходи куда те срце твоје води и куда очи твоје гледају; али знај да ће те за све то Бог извести на суд.

¹⁰Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си [всичко що докарва] неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

¹⁰Уклони дакле жалост од срца свог, и одрини зло од тела свог, јер је детињство и младост таштина.