¹Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие [покваря] онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

¹Од мртвих мува усмрди се и поквари уље апотекарско, тако од мало лудости цена мудрости и слави.

²Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

²Срце је мудром с десне стране, а лудом је с леве стране.

³Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, [че е] безумен.

³Безумник и кад иде путем, без разума је и казује свима да је безуман.

⁴Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁴Ако се подигне на те гнев оног који влада, не остављај место своје, јер благост уклања велике грехе.

⁵Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -[ и това е], [че]

⁵Има зло које видех под сунцем, као погрешка која долази од владаоца:

⁶Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁶Лудост се посађује на највише место, и богати седе на ниском месту.

⁷Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁷Видех слуге на коњима, а кнезови иду пешице, као слуге.

⁸Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁸Ко јаму копа, у њу ће пасти, и ко разваљује ограду, ујешће га змија.

⁹Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

⁹Ко одмиче камење, удариће се о њих, ко цепа дрва, није миран од њих.

¹⁰Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹⁰Кад се затупи гвожђе и оштрице му се не наоштре, тада треба више снаге; али мудрост може боље поправити.

¹¹Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹¹Ако уједе змија пре бајања, ништа неће помоћи бајач.

¹²Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹²Речи из уста мудрог љупке су, а безумног прождиру усне његове.

¹³[Защото] първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹³Почетак је речима уста његових лудост, а свршетак говору његовом зло безумље.

¹⁴Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁴Јер луди много говори, а човек не зна шта ће бити; и ко ће му казати шта ће после њега бити?

¹⁵Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁵Луде мори труд њихов, јер не знају ни у град отићи.

¹⁶Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁶Тешко теби, земљо, кад ти је цар дете и кнезови твоји рано једу!

¹⁷Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁷Благо теби, земљо, кад ти је цар племенит и кнезови твоји једу на време да се поткрепе, а не да се опију.

¹⁸От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁸С лењости угибље се кров и с немарних руку прокапљује кућа.

¹⁹Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

¹⁹Ради весеља готове се гозбе, и вино весели живе, а новци врше све.

²⁰Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия [нито] в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

²⁰Ни у мисли својој не псуј цара, ни у клети, у којој спаваш, не псуј богатог, јер птица небеска однеће глас и шта крила има доказаће реч.