¹Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза[ го очаква]; Всичко е [неизвестно] пред тях.

¹Доиста све ово сложих у срце своје да бих расветлио све то, како су праведни и мудри и дела њихова у руци Божијој, а човек не зна ни љубави ни мржње од свега што је пред њим.

²Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

²Све бива свима једнако: праведнику бива као безбожнику, добром и чистом као нечистом, оном који приноси жртву као оном који не приноси, како добром тако грешнику, оном који се куне као оном који се боји заклетве.

³Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после[ слизат] при мъртвите.

³А то је најгоре од свега што бива под сунцем што свима једнако бива, те је и срце људско пуно зла, и лудост им је у срцу док су живи, а потом умиру.

⁴Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

⁴Јер ко ће бити изабран? У живих свих има надања; и псу живом боље је него мртвом лаву.

⁵Защото живите [поне] знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

⁵Јер живи знају да ће умрети, а мртви не знају ништа нити им има плате, јер им се спомен заборавио.

⁶Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

⁶И љубави њихове и мржње њихове и зависти њихове нестало је, и више немају дела никада ни у чему што бива под сунцем.

⁷Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

⁷Хајде, једи хлеб свој с радошћу, и веселог срца пиј вино своје, јер су мила Богу дела твоја.

⁸Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

⁸Свагда нека су ти хаљине беле, и уља на глави твојој да не недостаје.

⁹Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

⁹Уживај живот са женом коју љубиш свега века свог таштог, који ти је дат под сунцем за све време таштине твоје, јер ти је то део у животу и од труда твог којим се трудиш под сунцем.

¹⁰Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

¹⁰Све што ти дође на руку да чиниш, чини по могућности својој, јер нема рада ни мишљења ни знања ни мудрости у гробу у који идеш.

¹¹Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва [според] времето и случая.

¹¹Опет видех под сунцем да није до брзих трка, ни рат до храбрих, ни хлеб до мудрих, ни богатство до разумних, ни добра воља до вештих, него да све стоји до времена и згоде.

¹²Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

¹²Јер човек не зна време своје, него као што се рибе хватају мрежом несрећном и као што се птице хватају пруглом, тако се хватају синови човечији у зао час, кад навали на њих изненада.

¹³И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

¹³Видех и ову мудрост под сунцем, која ми се учини велика:

¹⁴Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

¹⁴Беше мален град и у њему мало људи; и дође на њ велик цар, и опколи га и начини око њега велике опкопе.

¹⁵Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

¹⁵А нађе се у њему сиромах човек мудар, који избави град мудрошћу својом, а нико се не сећаше тог сиромаха човека.

¹⁶Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

¹⁶Тада ја рекох: Боља је мудрост него снага, ако се и не мараше за мудрост оног сиромаха и речи се његове не слушаху.

¹⁷Думите на мъдрите тихо [изговорени] се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

¹⁷Речи мудрих људи ваља с миром слушати више него вику оног који заповеда међу лудима.

¹⁸Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

¹⁸Боља је мудрост него оружје убојито; али један грешник квари многа добра.