¹Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

¹Ко је као мудри? И ко зна шта значе ствари? Мудрост просветљује човеку лице, а тврдоћа лица његовог мења се.

²Аз [те съветвам] да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

²Ја ти кажем: извршуј заповест цареву, и то заклетве Божје ради.

³Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

³Не буди брз да одеш испред њега; не стој у злој ствари, јер ће учинити шта год хоће.

⁴Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

⁴Јер где је год реч царева онде је власт, и ко ће му рећи: Шта радиш?

⁵Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, [че има] и време и съдба [за непокорството].

⁵Ко извршује заповест, неће знати за зло, јер срце мудрога зна време и начин.

⁶Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

⁶Јер свачему има време и начин; али многа зла сналазе човека,

⁷Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

⁷Што не зна шта ће бити; јер кад ће шта бити, ко ће му казати?

⁸Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

⁸Човек није властан над духом да би зауставио дух, нити има власти над даном смртним, нити има одбране у тој борби; ни безбожност не избавља оног у кога је.

⁹Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, [Че има] време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

⁹Све ово видех, и управих срце своје на све што се ради под сунцем. Кад влада човек над човеком на зло његово.

¹⁰При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

¹⁰И тада видех безбожнике погребене, где се вратише; а који добро чињаху отидоше са светог места и бише заборављени у граду. И то је таштина.

¹¹Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

¹¹Што нема одмах осуде за зло дело, зато срце синова људских кипи у њима да чине зло.

¹²Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

¹²Нека грешник сто пута чини зло и одгађа му се, ја ипак знам да ће бити добро онима који се боје Бога, који се боје лица његова.

¹³А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, [които ще бъдат] като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

¹³А безбожнику неће бити добро, нити ће му се продужити дани, него ће бити као сен ономе који се не боји лица Божијег.

¹⁴Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

¹⁴Таштина је која бива на земљи што има праведника којима бива по делима безбожничким, а има безбожника којима бива по делима праведничким. Рекох: и то је таштина.

¹⁵Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През [всичките дни] на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

¹⁵Зато ја хвалих весеље, јер нема ништа боље човеку под сунцем него да једе и пије и да се весели; и то му је од труда његовог за живота његовог, који му Бог да под сунцем.

¹⁶Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

¹⁶Кад управих срце своје да познам мудрост и видим шта се ради на земљи, те дању ни ноћу не долази човеку сан на очи.

¹⁷Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

¹⁷Видех на свим делима Божијим да човек не може докучити оно што се ради под сунцем, око чега се труди човек тражећи, али не налази, и ако и мудрац каже да зна, ипак не може докучити.