¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

¹Боље је име него добро уље, и дан смртни него дан у који се ко роди.

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

²Боље је ићи у кућу где је жалост него где је гозба, јер је онде крај сваког човека, и ко је жив, слаже у срце своје.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

³Боља је жалост него смех, јер кад је лице невесело, срце постаје боље.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁴Срце је мудрих људи у кући где је жалост, а срце безумних у кући где је весеље.

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁵Боље је слушати карање мудрога него да ко слуша песму безумних.

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁶Јер као што прашти трње под лонцем, такав је смех безумников; и то је таштина.

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁷Насиље обезумљује мудрога, и поклон изопачује срце.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁸Бољи је крај ствари него почетак јој; бољи је ко је стрпљивог духа неголи ко је поноситог духа.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

⁹Не буди нагао у духу свом на гнев, јер гнев почива у недрима безумних.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹⁰Не говори: Шта је то, те су пређашњи дани били бољи од ових? Јер не би било мудро да за то питаш.

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹¹Добра је мудрост с имањем, и корисна је онима који виде сунце.

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹²Јер је мудрост заклон, и новци су заклон; али је претежније знање мудрости тим што даје живот ономе ко је има.

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹³Погледај дело Божије; јер ко може исправити шта Он искриви?

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁴У добро време уживај добро, а у зло време гледај, јер је Бог створио једно према другом за то да човек не зна шта ће бити.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁵Свашта видех за времена таштине своје: праведника који пропада у правди својој, и безбожника који дуго живи у својој злоћи.

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁶Не буди сувише праведан ни сувише мудар; зашто би себе упропастио?

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁷Не буди сувише безбожан ни луд; зашто би умро пре времена?

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁸Добро је да држиш једно, а друго да не пушташ из руке; јер ко се боји Бога избавиће се од свега.

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

¹⁹Мудрост крепи човека више него десет кнезова који су у граду.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²⁰Доиста нема човека праведног на земљи који твори добро и не греши.

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²¹Не узимај на ум свашта што се говори, ако би и слугу свог чуо где те псује;

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²²Јер срце твоје зна да си и ти више пута псовао друге.

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²³Све то огледах мудрошћу и рекох: Бићу мудар; али мудрост беше далеко од мене.

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁴Шта је тако далеко и врло дубоко, ко ће наћи?

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁵Окретох се срцем својим да познам и извидим и изнађем мудрост и разум, и да познам безбожност лудости и лудост безумља.

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁶И нађох да је горча од смрти жена којој је срце мрежа и пругло, којој су руке окови; ко је мио Богу, сачуваће се од ње, а грешника ће ухватити она.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁷Гле, то нађох, вели проповедник, једно према другом, тражећи да разумем.

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁸Још тражи душа моја, али не нађох. Човека једног у хиљаде нађох, али жене међу свима не нађох.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²⁹Само, гле, ово нађох: да је Бог створио човека доброг; а они траже свакојаке помисли.