¹Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

¹Има зло које видех под сунцем и често је међу људима:

²Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

²Некоме Бог да богатство и благо и славу, те душа његова има све шта год жели, али му не да Бог да то ужива, него ужива други. То је таштина и љуто зло.

³Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му [да] не се насити с благо, И още той не приема [прилично] погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

³Да би ко родио сто синова и живео много година и дани би се века његовог веома намножили, а душа се његова не би наситила доброг, те ни погреба не би имао, кажем да је боље недоношче од њега.

⁴Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

⁴Јер узалуд дође и у таму отиде и име му је тамом покривено;

⁵При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало [нищо], - По-добре е на него, отколкото на онзи.

⁵Ни сунца не виде, нити шта позна, а почива боље него онај.

⁶Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

⁶И да би живео две хиљаде година, а добра не би уживао, не одлазе ли сви на једно место?

⁷Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁷Сав је труд човечји за уста његова, али се не може наситити душа његова.

⁸Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво [предимство] има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁸Јер шта има мудри више него безумни? Шта ли сиромах, који се уме владати међу живима?

⁹По-добре е да гледаш[ нещо] с очите [си], Отколкото да блуждаеш с желанието[ си]. И това е суета и гонене на вятър.

⁹Боље је видети очима него ли желети; и то је таштина и мука духу.

¹⁰Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, [чието име] е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.

¹⁰Шта је ко, давно је тим назван; и зна се да је човек и да се не може судити с јачим од себе.

¹¹Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

¹¹Кад, дакле, има много ствари које умножавају таштину, каква је корист човеку?

¹²Защото кой знае кое [е] добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

¹²Јер ко зна шта је добро човеку у животу, за мало дана таштог живота његовог, који му пролазе као сен? Или ко ће казати човеку шта ће бити после њега под сунцем?