¹Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

¹Чувај ногу своју кад идеш у дом Божји, и приступи да слушаш; то је боље него што безумни дају жртве, јер не знају да зло чине.

²Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

²Немој наглити устима својим, и срце твоје да не буде брзо изговорити шта пред Богом, јер је Бог на небу, а ти си на земљи, зато нека буде мало речи твојих.

³Защото, [както] съновидението произхожда от многото занимание, [Така] и гласът на безумния от многото думи.

³Јер сан долази од многог посла, а глас безумников од многих речи.

⁴Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁴Кад учиниш завет Богу, не оклевај испунити га, јер Му нису мили безумници; шта год заветујеш, испуни.

⁵По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁵Боље је да не заветујеш неголи да заветујеш па не испуниш.

⁶Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред [Божия] служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁶Не дај устима својим да на грех наводе тело твоје, и не говори пред анђелом да је било нехотице. Зашто би се гневио Бог на речи твоје и потро дело руку твојих?

⁷Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁷Јер као што у мноштву снова има таштине, тако и у многим речима; него бој се Бога.

⁸Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁸Ако видиш где се чини неправда сиромаху и отима суд и правда у земљи, не чуди се томе, јер виши пази на високог, и има још виших над њима.

⁹При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

⁹Али је земља кориснија од свега; и цар њиви служи.

¹⁰Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹⁰Ко љуби новце, неће се наситити новаца; и ко љуби богатство, неће имати користи од њега. И то је таштина.

¹¹Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да [ги] гледат с очите си?

¹¹Где је много добра, много је и оних који га једу; па каква је корист од тога господару? Осим што гледа својим очима.

¹²Сънят на работникът е сладък, малко ли [е] ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹²Сладак је сан ономе који ради, јео мало или много; а ситост богатоме не да спавати.

¹³Има тежко зло, което видях под слънцето, [именно], Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

¹³Има љуто зло које видех под сунцем: богатство које се чува на зло ономе чије је.

¹⁴И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁴Јер тако богатство пропадне злом незгодом, те сину ког је родио не остане ништа у руку.

¹⁵Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁵Као што је изашао из утробе матере своје наг, тако опет одлази како је дошао; и ништа не узима од труда свог да понесе у руци својој.

¹⁶Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁶И то је љуто зло што одлази како је дошао; и каква му је корист што се трудио у ветар,

¹⁷Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁷И свега века свог јео у мраку, и много се бринуо и жалостио и љутио?

¹⁸Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁸Ето, то видех да је добро и лепо човеку да једе и пије и ужива добро од свега труда свог којим се труди под небом за живота свог, који му Бог да, јер му је то део.

¹⁹И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

¹⁹И кад коме Бог да богатство и благо, и да му да ужива и узима свој део и да се весели с труда свог, то је дар Божји.

²⁰Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

²⁰Јер се неће много опомињати дана живота свог, јер му Бог даје да му је срце весело.