¹Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са [като] гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

¹Лепа ти си, драга моја, лепа ти си, очи су ти као у голубице између витица твојих; коса ти је као стадо коза које се виде на гори Галаду;

²Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце[ ]Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

²Зуби су ти као стадо оваца једнаких, кад излазе из купала, које се све близне, а ниједне нема јалове.

³Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

³Усне су ти као конац скерлета, а говор ти је љубак; као кришка шипка јагодице су твоје између витица твојих;

⁴Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁴Врат ти је као кула Давидова сазидана за оружје, где висе хиљадама штитови и свакојако оружје јуначко;

⁵Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁵Две су ти дојке као два ланета близанца, који пасу међу љиљанима.

⁶Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁶Док дан захлади и сенке отиду, ићи ћу ка гори смирновој и ка хуму тамјановом.

⁷Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁷Сва си лепа драга моја, и нема недостатака на теби.

⁸Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁸Ходи са мном с Ливана, невесто, ходи са мном с Ливана, да гледаш с врха аманског, с врха сенирског и ермонског, из пећина лавовских, с гора рисовских.

⁹Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.

⁹Отела си ми срце, сестро моја невесто, отела си ми срце једним оком својим и једним ланчићем с грла свог.

¹⁰Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹⁰Лепа ли је љубав твоја, сестро моја невесто, боља је од вина љубав твоја, и мирис уља твојих од свих мирисних ствари.

¹¹От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹¹С усана твојих капље саће, невесто, под језиком ти је мед и млеко, и мирис је хаљина твојих као мирис ливански.

¹²Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹²Ти си као врт затворен, сестро моја невесто, извор затворен, студенац запечаћен.

¹³Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹³Биље је твоје воћњак од шипака с воћем красним, од кипра и нарда.

¹⁴Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁴Од нарда и шафрана, од иђирота и цимета са свакојаким дрвљем за кад, од смирне и алоја и са сваким прекрасним мирисима.

¹⁵Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁵Изворе вртовима, студенче воде живе и која тече с Ливана!

¹⁶Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

¹⁶Устани севере, и ходи јуже, и дуни по врту мом да капљу мириси његови; нека дође драги мој у врт свој, и једе красно воће своје.