¹Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

¹Дођох у врт свој, сестро моја невесто, берем смирну своју и мирисе своје, једем саће своје и мед свој, пијем вино своје и млеко своје; једите, пријатељи, пијте, и опијте се, мили моји!

²Аз спях, но сърцето ми беше будно; [И ето] гласът на възлюбения ми; той хлопна [и казва: ]Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

²Ја спавам, а срце је моје будно; ето гласа драгог мог, који куца: Отвори ми, сестро моја, драга моја, голубице моја, безазлена моја; јер је глава моја пуна росе и коса моја ноћних капи.

³[Но аз си рекох]: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

³Свукла сам хаљину своју, како ћу је обући? Опрала сам ноге своје, како ћу их каљати?

⁴Възлюбеният ми провря ръката си през дупката[ на вратата]; И сърцето ми се смути за него.

⁴Драги мој промоли руку своју кроз рупу, а шта је у мени устрепта од њега.

⁵Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

⁵Ја устах да отворим драгом свом, а с руку мојих прокапа смирна, и низ прсте моје потече смирна на држак од браве.

⁶Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. [Извиках]: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

⁶Отворих драгом свом, али драгог мог не беше, отиде. Бејах изван себе кад он проговори. Тражих га, али га не нађох; виках га, али ми се не одазва.

⁷Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁷Нађоше ме стражари, који обилазе по граду, бише ме, ранише ме, узеше превес мој с мене стражари по зидовима.

⁸Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

⁸Заклињем вас, кћери јерусалимске, ако нађете драгог мог, шта ћете му казати? Да сам болна од љубави.

⁹В що различава твоят възлюбен от [друг] възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от [друг] възлюбен Та ни заклеваш ти така?

⁹Шта је твој драги бољи од других драгих, о најлепша међу женама? Шта је твој драги бољи од других драгих, те нас тако заклињеш?

¹⁰Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

¹⁰Драги је мој бео и румен, заставник између десет хиљада;

¹¹Главата му е [като] най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

¹¹Глава му је најбоље злато, коса му је кудрава, црна као гавран;

¹²Очите му, умити в мляко, [и като] прилично вложени [скъпоценни камъни, ]Са подобни на [очите на] гълъби при водните потоци;

¹²Очи су му као у голуба на потоцима воденим, млеком умивене, и стоје у обиљу;

¹³Бузите му са като лехи с аромати, [Като] бряг с благоуханни растения; Устните му са [като] кремове, от които капе плавка смирна;

¹³Образи су му као лехе мирисног биља, као цвеће мирисно; усне су му као љиљан, с њих капље смирна житка;

¹⁴Ръцете му са [като] златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е [като] изделие от слонова кост украсено със сапфири;

¹⁴На рукама су му златни прстени, на којима су уковани вирили; трбух му је као светла слонова кост обложена сафирима.

¹⁵Краката му са [като] мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

¹⁵Гњати су му као ступови од мрамора, углављени на златном подножју; стас му је Ливан, красан као кедри.

¹⁶Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

¹⁶Уста су му слатка и сав је љубак. Такав је мој драги, такав је мој мили, кћери јерусалимске.