¹Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

¹Куда отиде драги твој, најлепша међу женама? Куда замаче драги твој, да га тражимо с тобом?

²Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

²Драги мој сиђе у врт свој, к лехама мирисног биља, да пасе по вртовима и да бере љиљане.

³Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе [стадото си] между кремовете.

³Ја сам драгог свог, и мој је драги мој, који пасе међу љиљанима.

⁴Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като [войска] със знамена.

⁴Лепа си, драга моја, као Терса, красна си као Јерусалим, страшна као војска са заставама.

⁵Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

⁵Одврати очи своје од мене, јер ме распаљују. Коса ти је као стадо коза које се виде на Галаду.

⁶Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

⁶Зуби су ти као стадо оваца кад излазе из купала, које се све близне, а ниједне нема јалове.

⁷Челото ти под булото е Като част от нар.

⁷Јагодице су твоје између витица твојих као кришка шипка.

⁸Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

⁸Шездесет има царица и осамдесет иноча, и девојака без броја;

⁹[Но] една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те [я] похвалиха.

⁹Али је једна голубица моја, безазлена моја, јединица у матере своје, изабрана у родитељке своје. Видеше је девојке и назваше је блаженом; и царице и иноче хвалише је.

¹⁰Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?

¹⁰Ко је она што се види као зора, лепа као месец, чиста као сунце, страшна као војска са заставама?

¹¹Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

¹¹Сиђох у орашје да видим воће у долу, да видим цвате ли винова лоза, пупе ли шипци.

¹²Без да усетя, ожидането ми ме постави [Между] колесниците на благородните ми люде.

¹²Не дознах ништа, а душа ме моја посади на кола Аминадавова.

¹³Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¹³Врати се, врати се Суламко, врати се, врати се, да те гледамо. Шта ћете гледати на Суламци? Као чете војничке.