1Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
1Како су лепе ноге твоје у обући, кћери кнежевска; саставци су бедара твојих као гривне, дело руку уметничких.
2Пъпът ти е [като] обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е [като] житен копен ограден с кремове;
2Пупак ти је као чаша округла, који није никад без пића; трбух ти је као стог пшенице ограђен љиљанима;
3Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
3Две дојке твоје као два близанца срнчета;
4Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са [като] водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
4Врат ти је као кула од слонове кости; очи су ти као језера у Есевону на вратима ватравимским; нос ти је као кула ливанска која гледа према Дамаску;
5Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците [им].
5Глава је твоја на теби као Кармил, и коса на глави твојој као царска порфира у боре набрана.
6Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията [си!]
6Како си лепа и како си љупка, о љубави у милинама!
7Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
7Узраст ти је као палма, и дојке као гроздови.
8Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,
8Рекох: Попећу се на палму, дохватићу гране њене; и биће дојке твоје као гроздови на виновој лози, и мирис носа твог као јабуке;
9И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
9И грло твоје као добро вино, које иде право драгом мом и чини да говоре усне оних који спавају.
10Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
10Ја сам драгог свог, и њега је жеља за мном.
11Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
11Ходи, драги мој, да идемо у поље, да ноћујемо у селима.
12Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
12Ранићемо у винограде да видимо цвате ли винова лоза, замеће ли се грожђе, цвату ли шипци; онде ћу ти дати љубав своју.
13Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
13Мандрагоре пуштају мирис, и на вратима је нашим свакојако красно воће, ново и старо, које за те дохраних, драги мој.