¹Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

¹О да би ми брат био, да би сао сисе матере моје! Нашавши те на пољу пољубила бих те, и не бих била прекорна.

²Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

²Повела бих те и довела бих те у кућу матере своје; ти би ме учио, а ја бих те појила вином мирисавим, соком од шипака.

³Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

³Лева је рука његова мени под главом, а десном ме грли.

⁴Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта [ми], Преди да пожелае.

⁴Заклињем вас, кћери јерусалимске, не будите љубави моје, не будите је, докле јој не буде воља.

⁵Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там [те] роди родителката ти.

⁵Ко је она што иде горе од пустиње наслањајући се на драгог свог? Под јабуком пробудих те, где те роди мати твоја, где те роди родитељка твоја.

⁶Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁶Метни ме као печат на срце своје, као печат на мишицу своју. Јер је љубав јака као смрт, и љубавна сумња тврда као гроб; жар је њен као жар огњен, пламен Божји.

⁷Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁷Многа вода не може угасити љубави, нити је реке потопити. Да ко даје све имање дома свог за ту љубав, осрамотио би се.

⁸Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

⁸Имамо сестру малену, која још нема дојака. Шта ћемо чинити са сестром својом кад буде реч о њој?

⁹Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

⁹Ако је зид, заградићемо на њему двор од сребра; ако ли врата, утврдићемо их даскама кедровим.

¹⁰Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете [й]; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

¹⁰Ја сам зид и дојке су моје као куле. Тада постах у очима његовим као она која нађе мир.

¹¹Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

¹¹Виноград имаше Соломун у Валамону; даде виноград чуварима да сваки доноси за род његов по хиљаду сребрника.

¹²Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата [нека са] на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

¹²Мој виноград који ја имам, преда мном је. Нека теби, Соломуне, хиљада, и две стотине онима који чувају род његов.

¹³О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми [и аз] да го чуя.

¹³Која наставаш у вртовима! Другови слушају глас твој, дај ми да га чујем.

¹⁴Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

¹⁴Брже, драги мој! И буди као срна или као јеленче на горама мирисним.