¹Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

¹Утвара Исаије сина Амосовог, коју виде за Јуду и за Јерусалим за времена Озије, Јоатама, Ахаза и Језекије, царева Јудиних.

²Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил[, казвайки:] Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

²Чујте, небеса, и слушај, земљо; јер Господ говори: Синове одгојих и подигох, а они се окренуше од мене.

³Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; [Но] Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

³Во познаје господара свог и магарац јасле господара свог, а Израиљ не познаје, народ мој не разуме.

⁴Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се [и се върнаха] назад.

⁴Да грешног народа! Народа огрезлог у безакоњу! Семена зликовачког, синова покварених! Оставише Господа, презреше Свеца Израиљевог, одступише натраг.

⁵Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? [Вече] всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

⁵Што бисте још били бијени кад се све више одмећете? Сва је глава болесна и све срце изнемогло.

⁶От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое [тяло] здраво място. [Но] струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

⁶Од пете до главе нема ништа здраво, него убој и модрице и ране гнојаве, ни исцеђене ни завијене ни уљем заблажене.

⁷Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

⁷Земља је ваша пуста, градови ваши огњем попаљени; ваше њиве једу туђини на ваше очи, и пустош је као што опустошавају туђини.

⁸И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

⁸И оста кћи сионска као колиба у винограду, као сеница у градини од краставаца, као град опкољен.

⁹Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

⁹Да нам Господ над војскама није оставио мало остатка, били бисмо као Содом, изједначили бисмо се с Гомором.

¹⁰Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

¹⁰Чујте реч Господњу, кнезови содомски, послушајте закон Бога нашег, народе гоморски!

¹¹Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

¹¹Шта ће ми мноштво жртава ваших? Вели Господ. Сит сам жртава паљеница од овнова и претилине од гојене стоке, и не марим за крв јунчију и јагњећу и јарећу.

¹²Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?

¹²Кад долазите да се покажете преда мном, ко иште то од вас, да газите по мом трему?

¹³Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, [Тоже] и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.

¹³Не приносите више жртве залудне; на кад гадим се; а о младинама и суботама и о сазивању скупштине не могу подносити безакоња и светковине.

¹⁴Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

¹⁴На младине ваше и на празнике ваше мрзи душа моја, досадише ми, додија ми подносити.

¹⁵И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

¹⁵Зато кад ширите руке своје, заклањам очи своје од вас; и кад множите молитве, не слушам; руке су ваше пуне крви.

¹⁶Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

¹⁶Умијте се, очистите се, уклоните злоћу дела својих испред очију мојих, престаните зло чинити.

¹⁷Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

¹⁷Учите се добро чинити, тражите правду, исправљајте потлаченог, дајите правицу сиротој, браните удовицу.

¹⁸Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като [бяла] вълна.

¹⁸Тада дођите, вели Господ, па ћемо се судити: ако греси ваши буду као скерлет, постаће бели као снег; ако буду црвени као црвац, постаће као вуна.

¹⁹Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

¹⁹Ако хоћете слушати, добро земаљско јешћете.

²⁰Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

²⁰Ако ли нећете, него будете непокорни, мач ће вас појести, јер уста Господња рекоше.

²¹Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

²¹Како поста курва верни град? Пун беше правице, правда наставаше у њему, а сада крвници.

²²Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

²²Сребро твоје поста троска, вино твоје помеша се с водом.

²³Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

²³Кнезови су твоји одметници и другови лупежима; сваки милује мито и иде за даровима; сиротој не дају правице, и парница удовичка не долази пред њих.

²⁴Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

²⁴Зато говори Господ, Господ над војскама, силни Израиљев: Аха! Разрачунаћу се са противницима својим, и осветићу се непријатељима својим.

²⁵И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

²⁵И окренућу руку своју на те, и сажећи ћу троске твоје да те пречистим, и уклонићу све олово твоје.

²⁶И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

²⁶И поставићу ти опет судије као пре, и саветнике као испочетка; тада ћеш се звати град праведни, град верни.

²⁷Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

²⁷Сион ће се откупити судом, и правдом они који се у њ врате.

²⁸А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

²⁸А одметници и грешници сви ће се сатрти, и који остављају Господа, изгинуће.

²⁹Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

²⁹Јер ћете се посрамити од гајева које желесте, и застидети се од вртова које изабрасте.

³⁰Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

³⁰Јер ћете бити као храст коме опада лишће и као врт у коме нема воде.

³¹И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.

³¹И биће јунак као кучине и дело његово као искра, и обоје ће се запалити, и неће бити никога да угаси.