¹Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

¹Реч која дође у утвари Исаији сину Амосовом за Јуду и за Јерусалим.

²В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от [всичките] хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

²Биће у потоња времена гора дома Господњег утврђена уврх гора и узвишена изнад хумова, и стицаће се к њој сви народи.

³И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

³И ићи ће многи народи говорећи: Ходите да идемо на гору Господњу, у дом Бога Јаковљевог, и учиће нас својим путевима, и ходићемо стазама Његовим. Јер ће из Сиона изаћи закон, и реч Господња из Јерусалима.

⁴[Бог] ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁴И судиће међу народима, и караће многе народе, те ће расковати мачеве своје на раонике, и копља своја на српове, неће дизати мача народ на народ, нити ће се више учити боју.

⁵Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

⁵Доме Јаковљев, ходи да идемо по светлости Господњој.

⁶Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха [с обичаи] от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

⁶Али си оставио свој народ, дом Јаковљев, јер су пуни зала источних и гатају као Филистеји, и мили су им синови туђински.

⁷И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

⁷И земља је њихова пуна сребра и злата, и благу њиховом нема краја; земља је њихова пуна коња, и колима њиховим нема краја.

⁸И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

⁸Пуна је земља њихова идола; делу руку својих клањају се, што начинише прсти њихови.

⁹И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

⁹И клањају се прости људи, и савијају се главни људи; немој им опростити.

¹⁰Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

¹⁰Уђи у стену, и сакриј се у прах од страха Господњег и од славе величанства Његовог.

¹¹Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹¹Поносите очи човечје понизиће се, и висина људска угнуће се, а Господ ће сам бити узвишен у онај дан.

¹²Защото ще има ден, [когато] Господ на Силите [ще бъде ]Против всеки горделив и надменен [човек, ]И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

¹²Јер ће доћи дан Господа над војскама на све охоле и поносите и на сваког који се подиже, те ће бити понижени,

¹³Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

¹³И на све кедре ливанске велике и високе и на све храстове васанске,

¹⁴Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

¹⁴И на све горе високе и на све хумове издигнуте,

¹⁵Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

¹⁵И на сваку кулу високу и на сваки зид тврди,

¹⁶Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

¹⁶И на све лађе тарсиске и на све ликове миле.

¹⁷Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

¹⁷Тада ће се поноситост људска угнути и висина се људска понизити, и Господ ће сам бити узвишен у онај дан.

¹⁸И идолите съвсем ще изчезнат,

¹⁸И идола ће нестати сасвим.

¹⁹И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

¹⁹И људи ће ићи у пећине камене и у рупе земаљске од страха Господњег и од славе величанства Његовог, кад устане да потре земљу.

²⁰В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

²⁰Тада ће бацити човек идоле своје сребрне и идоле своје златне, које начини себи да им се клања, кртицама и слепим мишевима,

²¹За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

²¹Улазећи у раселине камене и у пећине камене од страха Господњег и од славе величанства Његовог, кад устане да потре земљу.

²²Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?

²²Прођите се човека, коме је дах у носу; јер шта вреди?