¹Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък.

¹Потом опет подигох очи своје и видех; а то књига лећаше.

²И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.

²И он ми рече: Шта видиш? А ја рекох: Видим књигу где лети, дужина јој двадесет лаката, а ширина десет лаката.

³И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както [се пише] в него от едната страна, и всеки, който се кълне [лъжливо] ще се изтреби, както [се пише] в него от другата страна.

³Тада ми рече: То је проклетство које изађе на сву земљу, јер сваки који краде истребиће се по њој с једне стране, и који се год куне криво истребиће се по њој с друге стране.

⁴Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.

⁴Ја ћу је пустити, говори Господ над војскама, те ће доћи на кућу лупежу и на кућу ономе који се куне мојим именом криво, и стајаће му усред куће и сатрће је, и дрвље јој и камење.

⁵Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.

⁵Потом изиђе анђео који говораше са мном, и рече ми: Подигни очи своје и види шта је ово што излази.

⁶И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, [каквито са], по цялата земя;

⁶А ја рекох: Шта је? А он рече: То је ефа што излази. И рече: То им је безбожност по свој земљи.

⁷(и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седяща всред ефата.

⁷И гле, подизаше се таланат олова, и једна жена сеђаше усред ефе.

⁸Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.

⁸И он рече: То је безбожност. И врже је усред ефе, и врже онај комад олова одозго на ждрело јој.

⁹Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър {Еврейски: И вятър имаше в крилата им.}; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето.

⁹И подигох очи своје и видех, а то две жене излажаху, и ветар им беше под крилима, а крила им беху као у роде, и дигоше ефу међу земљу и небо.

¹⁰Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата?

¹⁰И рекох анђелу који говораше са мном: Куда оне носе ефу?

¹¹И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.

¹¹А он ми рече: Да јој начине кућу у земљи Сенару; и онде ће се наместити и поставити на своје подножје.