¹И словото от Господа на Силите дойде [към мене] и рече:

¹Опет дође реч Господа над војскама говорећи:

²Така казва Господ на Силите: Ревнувам много силно за Сион, дори ревнувам за него с голяма ярост.

²Овако вели Господ над војскама: Ревнујем за Сион великом ревношћу, и великим гневом ревнујем за њ.

³Така казва Господ: Върнах се към Сион и ще обитавам всред Ерусалим; и Ерусалим ще се нарече град на Истината, и хълм на Господа на Силите Светия хълм.

³Овако вели Господ: Вратих се у Сион и населих се усред Јерусалима, и Јерусалим ће се звати град истинити, и гора Господа над војскама света гора.

⁴Така казва Господ на Силите: Още ще стоят старци и баби в ерусалимските улици, всеки с тояга в ръката си поради дълбоката си старост.

⁴Овако вели Господ над војскама: Опет ће седети старци и старице по улицама јерусалимским, свако са штаком у руци од велике старости.

⁵И улиците на града ще бъдат пълни с момчета и момичета играещи по пътищата му.

⁵И улице ће градске бити пуне детића и девојака, које ће се играти по улицама.

⁶Така казва Господ на Силите: Ако това се види чудно в очите на останалите от тия люде в тия дни, ще се види ли чудно и в Моите очи? Казва Господ на Силите.

⁶Овако вели Господ над војскама: Ако је чудно у очима остатку тог народа у ово време, еда ли ће бити чудно и у мојим очима? Говори Господ над војскама.

⁷Така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще отърва людете Си от източната страна и от западната страна;

⁷Овако вели Господ над војскама: Ево, ја ћу избавити свој народ из земље источне и земље западне.

⁸и, като ги доведа, те ще се заселят всред Ерусалим; и ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и в правда.

⁸И довешћу их, и они ће наставати усред Јерусалима, и биће ми народ и ја ћу им бити Бог, истином и правдом.

⁹Така казва Господ на Силите: Укрепете ръцете си, вие които в тия дни слушате тия думи чрез устата на пророците, които [пророкуваха] в деня, когато се положи основата на дома на Господа на Силите, [сиреч], на храма, да се построи.

⁹Овако вели Господ над војскама: Нека вам се укрепе руке који слушате у ово време ове речи из уста пророчких од дана кад се основа дом Господа над војскама да се сазида црква.

¹⁰Защото преди ония дни нямаше надница за човека или наем за животно, нито мир за пътуващия {Еврейски: Излизащият и влизащият.} поради противника; защото настроих всичките човеци всекиго против ближния му.

¹⁰Јер пре тих дана не беше плате ни за човека ни за живинче, нити беше мира од непријатеља ни ономе који одлажаше ни ономе који долажаше и пустих све људе једног на другог.

¹¹Но сега няма да се докарвам към останалите от тия люде както в предишните дни, казва Господ на Силите.

¹¹А сада нећу бити као пре остатку тог народа, говори Господ над војскама.

¹²Защото ще има семе, [както във време] на мир, лозата ще дава плода си, земята ще дава рожбите си и небето ще дава росата си; и на останалите от тия люде ще дам да наследят всички тия неща.

¹²Него ће усев бити миран, винова ће лоза носити плод свој, и земља ће рађати род свој, и небо ће давати росу своју; и све ћу то дати у наследство остатку тог народа.

¹³И както бяхте [предмет на] проклетия между народите, доме Юдов и доме Израилев, така ще ви избавя щото да станете [предмет] на благословение. Не бойте се; нека се укрепят ръцете ви.

¹³И као што бејасте уклин међу народима, доме Јудин и доме Израиљев, тако ћу вас избавити те ћете бити благослов, не бојте се, нека вам се окрепе руке.

¹⁴Защото така казва Господ на Силите: Както намислих да ви сторя зло, когато бащите ви Ме разгневиха, казва Господ на Силите, и не се разкаях,

¹⁴Јер овако вели Господ над војскама: Као што вам намислих зло учинити, кад ме разгневише оци ваши, Вели Господ над војскама, и не раскајах се,

¹⁵така пак в тия дни намислих да сторя добро на Ерусалим и на Юдовия дом; не бойте се.

¹⁵Тако опет у ове дане намислих да добро чиним Јерусалиму и дому Јудином; не бојте се.

¹⁶Ето какво трябва да правите: Говорете истина всеки на ближния си; и отсъдете в портите си съдбата на истина и на мир.

¹⁶Ово је шта треба да чините: говорите истину један другом, судите право и мирно на вратима својим;

¹⁷Никой от вас да не измисли зло в сърцето си против ближния си, и не обичайте лъжлива клетва; защото всички тия са неща, които мразя, казва Господ.

¹⁷И не мислите један другом зло у срцу свом, и не љубите криве заклетве, јер на све то мрзим, говори Господ.

¹⁸И словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

¹⁸Потом, дође ми реч Господа над војскама говорећи;

¹⁹Така казва Господ на Силите: Постът на четвъртия [месец], постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще станат на Юдовия дом радост и веселие и весели празници; затова обичайте истината и мира.

¹⁹Овако вели Господ над војскама: Пост четвртог месеца, и пост петог и пост седмог и пост десетог обратиће се дому Јудином у радост и весеље и у празнике веселе; али љубите истину и мир.

²⁰Така казва Господ на Силите: Още [ще има време, когато] ще дойдат люде и жителите на много градове;

²⁰Овако вели Господ над војскама: Још ће долазити народи и становници многих градова;

²¹и жителите на един [град] ще отидат в друг и ще рекат: Нека отидем незабавно да искаме Господното благоволение, и да потърсим Господа на Силите. Ще отида и аз.

²¹Долазиће становници једног у други говорећи. Хајдемо да се молимо Господу и да тражимо Господа над војскама; идем и ја.

²²Да! Много племена и силни народи ще дойдат за да търсят Господа на Силите в Ерусалим, и да искат Господното благоволение.

²²Тако ће доћи многи народи и силни народи да траже Господа над војскама у Јерусалиму и да се моле Господу.

²³Така казва Господ на Силите: В ония дни десет мъже от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.

²³Овако вели Господ над војскама: У то ће време десет људи од свих језика народних ухватити једног Јудејца за скут говорећи: Идемо с вама, јер чујемо да је Бог с вама.