¹И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, [месец] Хаслев.

¹Потом четврте године цара Дарија дође реч Господња Захарији четвртог дана деветог месеца, Хаслева,

²А [жителите на] Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

²Кад послаше у дом Божји Сарасара и Регемелеха и људе своје да моле Господа,

³и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?

³И да говоре свештеницима, који беху у дому Господа над војскама, и пророцима, и кажу: Хоћемо ли плакати петог месеца одвајајући се, како чинисмо већ толико година?

⁴Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

⁴И дође ми реч Господња Говорећи:

⁵Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия [месец] през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁵Кажи свему народу земаљском и свештеницима, и реци: Кад постисте и тужисте петог и седмог месеца за седамдесет година, еда ли мени постисте?

⁶И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

⁶А кад једете и пијете, не једете ли и не пијете ли сами?

⁷Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

⁷Нису ли то речи које је Господ прогласио преко пређашњих пророка, кад Јерусалим беше насељен и миран и градови његови око њега, и кад беше насељен јужни крај и равница?

⁸И Господното слово дойде към Захария и рече:

⁸Дође реч Господња Захарији говорећи:

⁹Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

⁹Овако говори Господ над војскама: Судите право и будите милостиви и жалостиви један другом.

¹⁰не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

¹⁰И не чините криво удовици ни сироти, иностранцу ни сиромаху, и не мислите зло један другом у срцу свом.

¹¹Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

¹¹Али не хтеше слушати, и узмакоше раменом натраг, и затискоше уши своје да не чују.

¹²Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

¹²И срцем својим отврднуше као дијамант да не чују закон и речи које сла Господ над војскама духом својим преко пророка пређашњих; зато дође велик гнев од Господа над војскама.

¹³Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

¹³Зато као што Он вика, а они не слушаше, тако и они викаше а ја их не слушах, говори Господ над војскама.

¹⁴но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.

¹⁴Него их разметнух вихором по свим народима, којих не познаваше, и земља опусте иза њих да нико у њу не дохођаше нити се из ње враћаше, и обратише милу земљу у пустош.