¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.