¹(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.

²[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

³Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

⁴[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град

⁵Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁶Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁷И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁸Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁹Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

¹⁰[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹¹Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹²Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.

¹³Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹⁴Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁵Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁶Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

¹⁷[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁸Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁹Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

²⁰Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].

²¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²²И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

²³Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

²⁴Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

²⁵Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,

²⁶Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

²⁷Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

²⁸Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

²⁹Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

³⁰Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

³¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

³²Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

³³Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

³⁴Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

³⁵Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

³⁶И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

³⁷И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

³⁸Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

³⁹Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

⁴⁰Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

⁴¹А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

⁴²Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

⁴³Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.