¹Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

¹БА ман тақлид кунед, чунон ки ман ба Масеҳ тақлид мекунам.

²А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

²Шуморо, зй бародарон, барои он таҳсин менамоям, ки дар ҳар хусус маро дар хотир доред ва ривоятҳоро, ончунон ки ба шумо супурдаам, нигоҳ доштаед.

³Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

³Ҳамчунин мехоҳам бидонед, ки сардори ҳар мард Масеҳ аст, сардори зан шавҳари ӯст, ва сардори Масеҳ Худост.

⁴Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

⁴Ҳар марде ки сари пӯншда дуо гӯяд ё нубувват кунад, сари худро расво мекунад;

⁵А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

⁵Ва ҳар зане ки сари луч дуо гӯяд ё нубувват кунад, сари худро расво мекунац, зеро ин мисли он аст, ки мӯйсараш тарошида шуда бошад;

⁶Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже [косата], или да си бръсне [главата], то нека се покрива.

⁶Зеро, агар зан нахоҳад, ки сари худро пӯшонад, бигзор мӯяшро қайчӣ кунад; ва агар зан аз қайчй кардан ё тароншдани мӯяш шарм дошта бошад, бигзор сари худро пӯшонад.

⁷Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

⁷Хуллас, мард набояд сари худро пӯшонад, чунки ӯ сурат ва ҷалоли Худост; аммо зан ҷалоли мард аст.

⁸(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

⁸Зеро ки на мард аз зан аст, балки зан аз мард;

⁹понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

⁹Ва на мард барои зан офарида шудааст, балки зан барои мард.

¹⁰Затова жената е длъжна да има на главата си [белег на] власт, заради ангелите.

¹⁰Бинобар ин зан бояд бар сараш нишонаи ихтиёрро ба хотири фариштагон дошта бошад.

¹¹(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

¹¹Лекин дар Худовапд на мард бе зан аст, на зан бе мард аст:

¹²защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

¹²Зеро, чунон ки зан аз мард аст, ончукон мард низ ба воситаи зан аст; ва ҳамаи ин аз Худост.

¹³Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

¹³Худатон мулоҳиза кунед, ки оё аз рӯи одоб аст, ки зан сари нопӯпшда пеши Худо дуо гӯяд?

¹⁴Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

¹⁴Оё худи табиат шуморо таълим намедиҳад, ки агар мард мӯяшро дароз кунад, ин барои ӯ нанг аст,

¹⁵но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

¹⁵Аммо агар зан мӯяшро дароз кунад, ин барои вай шаъну шараф аст, чунки мӯй ба вай ба ҷои ҳиҷоб дода пгудааст?

¹⁶Но, ако някой мисли да се препира [за това], - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

¹⁶Ва агар касе мунозира карданй бошад, мо ва калисоҳои Худо чунин одат надорем.

¹⁷А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

¹⁷Лекин, ин дастурро дода, шуморо барои он таҳсин намекунам, ки на аз барои некӣ, балки аз барои бадӣ ҷамъ мешавед.

¹⁸Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

¹⁸Зеро, аввалан, шунидам, ки дар миёни шумо, вақте ки дар калисо ҷамъ мешавед, ихтилофот рӯй медиҳад, ки ба ин ман як қадар бовар мекунам.

¹⁹защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

¹⁹Зеро ки дар миёни шумо гуногуиии ақидаҳо низ бояд бошад, то ки корозмудагон дар миёни пгумо зоҳир гарданд.

²⁰прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

²⁰Сонй, дар як ҷо ҷамъ шуданатоь: барои хӯрдани таоми шоми Худованд нест;

²¹защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.

²¹Зеро ҳар кас аз дигарон пештар хӯроки худро гирифта мехӯрад, ва яке гурусна мемонад, ва дигаре маст мешавад.

²²Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

²²Магар шумо хона надоред, ки дар он биҳӯред ва бинӯшед? Ё ки ба калисои Худо беэътиной мекунед ва нодоронро хиҷолат медиҳед? Ба шумо чй гӯям? Оё барои ин шуморо таҳсин кунам? Таҳсин намекунам.

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

²³Зеро ман аз Худованд чунин қабул кардам ва ба шумо низ супурдам, ки Исои Худованд дар он шабе ки Ӯро таслим карданд, нонро гирифт

²⁴и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.

²⁴Ва баракат дода, пора кард ва гуфт: "Бигиред, бихӯред, ин Бадани Ман аст, ки барои шумо пора карда мешавад; инро ба ёдгории Ман ба ҷо оваред".

²⁵Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

²⁵Ҳамчунин косаро пас аз таоми шом гирифта, гуфт: "Ин коса аҳди ҷадид аст дар Хуни Ман; инро, ҳар боре ки менӯшед, ба ёдгории Ман ба ҷо оваред."

²⁶Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

²⁶Зеро ҳар боре ки ин нонро мехӯред ва ин косаро менӯшед, мамоти Худовандро эълон мекунед, то даме ки Ӯ биёяд.

²⁷Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.

²⁷Бинобар ин ҳар кй ба таври ношоиста ин нонро бихӯрад ё косаи Худовандро бинӯшад, бар зидди Бадан ва Хуни Худованд айбдор хоҳад шуд.

²⁸Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁸Пас, одамизод бояд худро имтиҳон кунад, ва ба ин тариқа аз он нон бихӯрад ва аз он коса бинӯшад.

²⁹защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

²⁹Зеро, кас агар дар бораи Бадани Худованд мулоҳиза накарда, ба таври ношоиста бихӯрад ва бинӯшад, вай ба маҳкумияти худ мехӯрад ва менӯшад.

³⁰По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

³⁰Ба ҳамин сабаб бисьёре аз шумо оҷиз ва бемор ҳастанд, ва бисьёре мурдаанд.

³¹Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

³¹Зеро, агар худамон худро доварй мекардем, ба доварӣ дучор намепгудем.

³²А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³²Модоме ки ба доварй дучор шудаем, аз ҷохшби Худодованд ҷазо мебинем, то ки бо аҳли ҷаҳон маҳкум нагардем.

³³Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³³Бинобар ин, эй бародаронам, вақте ки барои таоми шом ҷамъ мешавед, мунтазири якдигар бошед.

³⁴Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

³⁴Ва агар касе гурусна бошад, дар хонааш бихӯрад, то ки ҷамъ шуданатон сабаби маҳкумияти шумо нагардад. Чизҳои дигарро пас аз омаданам дуруст хоҳам кард.