1При това, братя, желая да разберете и за духовните [дарби].
1ДАР хусуси бахшоишҳои рӯҳонй бошад, намехоҳам, ки шумо, эй бародарон, бехабар монед.
2Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.
2Медонед, ки шумо, вақте ки бутпараст будед, назди бутҳои безабон тавре мерафтед, ки гӯё шуморо кашида мебурданд.
3Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
3Бинобар ин шуморо огоҳ менамоям, ки ҳеҷ кас, ки бар тибқи Рӯҳи Худо сухан меронад, наметавонад лаънат бар Исо бигӯяд, ва ҳеҷ кас наметавонад Исоро Худованд бихонад, магар бар тибқи Рӯҳулқудс.
4Дарбите са различни; но Духът е същият.
4Бахшоишҳо гуногун аст, лекин Рӯҳ ҳамон як аст;
5Службите са различни; но Господ е същият.
5Ва хизматҳо гуногун аст, аммо Худованд ҳамон як аст;
6Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките [човеци].
6Ва амалҳо гуногун аст, аммо Худо ҳамон як аст, ки ҳама чизро дар ҳама ба амал меоварад.
7А на всеки се дава проявяването на Духа за [обща] полза.
7Лекин ба ҳар кас зуҳуроти Рӯҳ барои манфиати ҳамаҷониба бахшида мешавад:
8Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
8Зеро ки ба яке ба воситаи Рӯҳ каломи ҳикмат бахшида мешавад, ба дигаре - каломи дониш, бар тибқи ҳамон Рӯҳ;
9на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
9Ба яке - имон, бар тибқи ҳамон Рӯҳ; ба дигаре - бахшоиши шифо додан, бар тибқи ҳамон Рӯҳ;
10на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг [да говори] разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
10Ба яке - қудрати мӯъҷизанамо, ба дигаре - нубувват; ба яке - ташхиси арвоҳ, ба дигаре - забонҳои гуногун ва ба сеюмй - тафсири забонҳо.
11А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
11Ҳамаи инро ҳамон як Рӯҳ ба амал меоварад, ки ба ҳар кас махсусан, мувофиқи хости Худ, тақсим мекунад.
12Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, [пак] са едно тяло, така е и Христос.
12Зеро, чунон ки бадан як аст, лекин узвҳои бисьёр дорад, ва ҳамаи узвҳои як бадан, агарчи бисьёранд, як баданро ташкил мекунанд, - ончунон Масеҳ низ.
13Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух [да съставляваме] едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
13Зеро ки ҳамаи мо - хоҳ яҳудиён, хоҳ юнониём, хоҳ ғуломон, хоҳ озодон - бар тибқи як Рӯҳ дар як бадан таъмид ёфтаем, ва ҳама аз як Рӯҳ нӯшонида шудаем.
14Защото тялото не се състои от една част, а от много.
14Лекин бадан на аз як узв, балки аз узвҳои бисьёр иборат аст.
15Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
15Агар по бигӯяд: "Ман ба бадан тааллуқ надорам, чунки ман даст нестам", наход ки он ба ин сабаб ба бадан тааллуқ надорад?
16И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16Ва агар гӯш бигӯяд: "Ман ба бадан тааллуқ надорам, чунки ман чашм нестам", наход ки он ба ин сабаб ба бадан тааллуқ надорад?
17Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
17Агар тамоми бадан чашм бошад, сомеа куҷост?Агар ҳамааш сомеа бошад, шомма куҷост?
18Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
18Аммо Худо ба узвҳо, ба ҳар яке аз онҳо, дар бадан, мувофиқи хости Худ, ҷой додааст.
19Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
19Ва агар ҳама як узв мебуданд, бадан куҷост?
20Но сега те са много части, а едно тяло.
20Ва инак узвҳо бисьёр аст, лекин бадан як аст.
21И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
21Чашм наметавонад ба даст бигӯяд: "Ту ба ман даркор нестӣ"; ё ки сар низ ба пойҳо бигӯяд: "Шумо ба ман даркор нестед".
22Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
22Баръакс, он узвҳои бадан, ки ба назар заифтар менамоянд, заруртаранд,
23и тия [части] на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни [части] получават най-голямо благоприличие.
23Ва дар бораи узвҳое ки наҷобаташон дар бадан ба назари мо камтар аст, бештар ғамхорӣ мекунем;
24А благоприличните ни [части] нямат нужда [от това]. Но Бог е сглобил тялото [така], че е дал по-голяма почит на оная част, която не [я] притежава;
24Ва узвҳои бадсурати мо хушнамудтар пӯшонида мешаванд, вале узвҳои хушсурати мо ба ин эҳтиёҷ надоранд. Лекин Худо баданро тавре ба соз овардааст, ки дар бораи узви номукаммалтар ғамхории бештаре талқин намудааст,
25за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
25То ки дар бадан носозӣ пайдо нашавад, балки узвҳо ба якдигар як хел ғамхорӣ кунанд.
26И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави [една] част, всичките части се радват заедно с нея.
26Ва агар як узв дард кунад, бо он ҳамаи узвҳо дард мекунанд; ва агар як узв сазовори таҳсин гардад, бо он ҳамаи узвҳо хурсанд мешаванд.
27А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
27Шумо бадани Масеҳ ҳастед, вале ҷудоҷудо узвҳои Ӯ мебошед.
28И Бог е поставил някои в църквата [да бъдат]: първо апостоли, второ пророци, трето учители, [други да правят] чудеса, [някои имат] изцелителни дарби, [други с дарби] на помагания, [на] управлявания, [на говорене] разни езици.
28Ва Худо баъзеро дар Калисо аввалан ҳавворӣ, сониян набӣ, солисан муаллим таъин кардааст; баъд қувваҳои мӯъҷизакор, ҳамчунин бахшоишҳои шифо додан, мадад рарасондан, идора кардан ва забонҳои гуногунро бахшидааст.
29Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички [вършат] ли велики дела?
29Оё ҳама ҳавворианд? Оё ҳама набианд? Оё ҳамамуаллиманд? Оё ҳама мӯъҷизакоранд?
30Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
30Оё ҳама бахшоиши шифодиҳӣ доранд?Ое ҳама ба забонҳо сухан меронанд? Оё ҳама тафсир мекунанд?
31Копнейте за по-големите дарби; а при все това [аз] ви показвам един превъзходен път.
31Иштиёқманди бахшоишҳои бузургтар бошед, ва ман ба шумо роҳи боз ҳам хубтарро нишон хоҳам дод.