1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
1АГАР ба забонҳои одамон ва фариштагон сухан ронам, лекин муҳаббат надошта бошам, - ман миси ҷарангосзанандае ё санҷи садодиҳандае гардидаам.
2И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
2Агар бахшоиши нубувват дошта бошам, ва тамоми асрорро донам, ва дорои ҳар гуна дониш ва тамоми имон бошам, ба тавре ки кӯҳҳоро кӯчонида тавонам, лекин муҳаббат надошта бошам, - ман ҳеҷ ҳастам.
3И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
3Ва агар тамоми дороии худро тақсим кунам ва ҷисми ҳудро ба сӯхтан диҳам, лекин муҳаббат надошта бошам, - ҳеҷ манфиате намебинам.
4Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
4Муҳаббат пуртоқат ва бошафқат аст, муҳаббат ҳасад намебарад, муҳаббат бо худ намеболад, магрур намешавад,
5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
5Бадкирдорӣ намекунад, нафъи худро толиб нест, ба хашм намеояд, ба дил кина намегирад,
6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
6Аз зулм шод намешавад, балки аз ростӣ ҳурсанд мешавад;
7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
7Ҳама чизро рӯпӯш мекунад, ба ҳама чиз боварй дорад, ба ҳама чиз умед мебандад, ба ҳама чиз тоб меоварад.
8Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
8Муҳаббат ҳаргиз хотима намеёбад, гарчанде ки нубувватҳо хотима хоҳад ёфт, забонҳо хомӯш хоҳад шуд ва дониш ботил хоҳад гашт.
9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
9Зеро ки мо ба таври ҷузъӣ медонем ва ба таври ҷузъӣ нубувват мекунем;
10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
10Аммо вақте ки камол меояд, он чи чузъӣ буд, хотима меёбад.
11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
11Вақте ки кӯдак будам, кӯдаквор гап мезадам, кӯдаквор фикр мекардам, кӯдаквор муҳокима мерондам; аммо вақте ки мард шудам, кӯдакиро тарк кардам.
12Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
12Зеро ки мо ҳоло дар оина, ба таври муаммо мебинем, лекин он вақт рӯ ба рӯ хоҳем дид; ҳоло ман ба таври чузъй медонам, лекин он вақт хоҳам донист ба монанди он ки худам низ дониста шудаам.
13И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
13Аммо ҳоло ин се чиз боқӣ мемонад: имон, умед, муҳаббат; вале муҳаббат калонтарини онҳост.