¹Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за [дарбата] да пророкувате.

¹ДАР паи муҳаббат бошед; иштиёкманди бахшоишҳои рӯҳонӣ, аллалхусус нубувват бошед.

²Защото, който говори на [непознат] език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не [му] разбира, понеже с духа [си] говори тайни.

²Зеро касе ки ба забоне сухан меронад, вай на ба одамон, балки ба Худо сухан меронад, чунки ҳеҷ кас намефаҳмад: вай бар тибқи рӯҳ асрорро ба забон меоварад;

³А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

³Аммо касе ки нубувват мекунад, вай ба одамон баронобод кардан ва насиҳату тассаллй додан сухан меронад.

⁴Който говори на [непознат] език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁴Касе ки ба забоне сухан меронад, вай худашро обод мекунад; аммо касе ки нубувват мекунад, вай калисоро обод мекунад.

⁵Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори [разни] езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁵Мехоҳам, Ки ҳамаатон ба забонҳо сухан ронед; лекин беҳтар аст, ки нубувват кунед, зеро касе ки нубувват мекунад, бузургтар аст аз касе ки ба забонҳо сухан меронад, магар ки вай дар айни ҳол маънидод ҳам кунад, то калисо обод шавад.

⁶[Кажете] сега, братя, ако дойда при вас и говоря [непознати] езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или [някое] откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁶Ва акнун, эй бародарон, агар назди шумо биёям ва ба забопҳо сухан ронам, чӣ нафъе ба шумо мерасонам, магар ин ки бо ваҳйе, ё донише, ё нубуввате, ё таълиме ба шумо сухан рокам?

⁷Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁷Аммо агар асбоби беҷони садодиҳанда, наи е чанг, садоҳои аз ҳам ҷудо набарорад, кас чӣ тавр мефаҳмад, ки бо най ё чанг чӣ оҳанге менавозанд?

⁸Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁸Ва агар карнай садои номуаӣяне барорад, кӣ ба ҳарбу зарб омода мешавад?

⁹Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с [някакво] значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

⁹Ҳамчунин агар шумо суханони норавшане ба забон ронед, чй тавр мефаҳманд, ки шумо чӣ мегӯед? Шумо ба ҳаво сухан хоҳед ронд.

¹⁰Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един [от тях] не е без значение.

¹⁰Масалан, дар дуньё чӣ қадар калимаҳои гуногун ҳаст, ва ҳеҷ яке аз онҳо бе маъно несг;

¹¹Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори [ще бъде] другоезичен за мене.

¹¹Аммо, агар ман маънои калимаҳоро надонам, ман барои гӯянда аҷнабӣ ҳастам, ва гӯянда барои ман аҷнабист.

¹²Така и вие, понеже копнеете за духовните [дарби], старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹²Ҳамчунин шумо, ки иштиёқманди бахшоишҳои рӯҳонй ҳастед, саъю кӯшиш намоед, ки аз онҳо барои ободии калисо бой шавед.

¹³Затова, който говори на [непознат] език, нека се моли [за дарбата и] да тълкува.

¹³Бинобар ин касе ки ба забоне сухан меронад, бигзор дар бораи тафсири он тақозо кунад.

¹⁴Защото, ако се моля на [непознат] език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁴Зеро, вақте ки ман ба забоне дуо мегӯям, рӯҳам дуо мегӯяд, лекин ақлам бе самар мемонад.

¹⁵Тогава що? Ще се моля с духа си, [но] ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, [но] ще пея и с ума си.

¹⁵Пас чӣ бояд кард? Бо рӯҳ дуо хоҳам гуфт, бо ақл низ дуо хоҳам гуфт; бо рӯҳ суруд хоҳам хонд, бо ақл низ суруд хоҳам хонд.

¹⁶Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

¹⁶Зеро, агар ту бо рӯҳ баракат Диҳӣ, бехабаре ки дар он ҷо истода бошад, дар вақти шукргузории ту чӣ тавр "омин" гӯяд? Зеро ӯ он чиро, ки ту мегӯй, намефаҳмад.

¹⁷Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁷Ту нағз шукргузорй мекунй, лекин каси дигар обод намешавад.

¹⁸Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁸Худоямро шукр мегӯям, ки ман бештар аз ҳамаи шумо ба забонҳо сухан меронам;

¹⁹обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на [непознат] език.

¹⁹Лекин дар калисо гуфтани панҷ калимаро бо ақли худ, то ки дигаронро насиҳат кунам, афзал медонам аз он ки як олам калимаро ба забоне бигӯям.

²⁰Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²⁰Эй бародарон! Дар ақл мисли кӯдакон набошед; нисбат ба шарорат чун навзодон рафтор кунед, лекин дар ақл болиғ бошед.

²¹В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²¹Дар Таврот навишта шудааст: "Бо забонҳои дигар ва лабҳои дигар ба ин қавм сухан ҳоҳам ронд, лекин дар он вақт ҳам Маро нахоҳанд шунид, мегӯяд Худованд".

²²Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството [е белег] не за невярващите, а за вярващите.

²²Пас забонҳо аломат аст на барои имондорон, балки барои беимонон; аммо нубувват на барои беимонон, балки барои имондорон аст.

²³И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на [непознати] езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²³Агар тамоми аҳли калисо дар як ҷо ҷамъ шаванд, ва ҳама ба забонҳо сухан ронанд, ва бехабарон ё беимонон дароянд, - оё онҳо намегӯянд, ки шумо девона шудаед?

²⁴Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁴Аммо вақте ки ҳама нубувват мекунанд, ва каси беимоне ё бехабаре медарояд, вай ба воситаи ҳама маҳкум мешавад, ба воситаи ҳама доварӣ карда мешавад,

²⁵тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁵Ва асрори дилаш ошкор мегардад; бинобар ин ӯ рӯй ба замин нихода, ба Худо саҷда мекунаду мегӯяд. "Ҳақиқатан Худо бо шумост".

²⁶Тогава, братя, що става [между вас?] Когато се събирате всеки има [да предлага] псалом, има поучение, има откровение, има [да говори непознат] език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁶Пас, эй бародарон, чӣ бояд кард? Вақте ки шумо ҷамъ мешавед, ва ҳар яке аз шумо таронае аз Забур, ё насиҳате, ё забоне, е ваҳйе, ё тафсире дорад, - бигзор ҳамааш барои обод кардан бошад.

²⁷Ако някой говори на непознат език, [нека говорят] по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁷Агар касе ба забоне сухан меронда бошад, ду нафар, ё бисьёраш се нафар, он ҳам ҷудоҷудо, сухан ронед, ва касе тафсир кунад.

²⁸Но ако няма тълкувател, [такъв] нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁸Ва агар тафсиркунанда набошад, бигзор соҳиби сухан дар калисо хомӯш монад, ё ба худаш ва ба Худо сухан гӯяд.

²⁹От пророците нека говорят [само] двама или трима, а другите да разсъждават.

²⁹Ва аз анбиё бигзор ду ё се нафар сухан ронанд, ва дигарон муҳокима кунанд;

³⁰Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³⁰Аммо агар ба каси дигаре аз нишастагон ваҳй ояд, бигзор аввалин хомӯш шавад.

³¹Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³¹Зеро ҳама паи ҳам метавонед нубувват кунед, то ки ҳалта таълим гиранд ва ҳама тасаллӣ ёбанд.

³²и духовете на пророците се покоряват на [самите] пророци.

³²Ва арвоҳи анбиё ба фармони анбиё мебошанд,

³³Защото Бог не е [Бог] на безредие, а на мир, както и [поучавам] по всичките църкви на светиите.

³³Чунки Худо Худои ҳарҷумарҷ нест, балки Худои осоиштагист. Дар ҳамаи калксоҳои муқаддасон ҳамин тавр аст.

³⁴Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁴Бигзор занони шумо дар калисоҳо хомӯщ бошанд; зеро ҷоиз нест, ки сухан ронанд, балки бояд мутеъ бошанд, чунон ки Таврот низ мегӯяд.

³⁵Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁵Лекин агар онҳо хоҳанд чизе ёд гиранд, бигзор дар хона аз шавҳари худ бипурсанд; зеро ки дар калисо сухан рондани зан аз рӯи одоб нест.

³⁶Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁶Магар каломи Худо аз шумо баромадааст? Ё ки он танҳо ба шумо расидааст?

³⁷Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁷Агар касе худро набй ё рӯҳонӣ ҳисоб кунад, вай бигзор бифаҳмад, ки он чи ман ба шумо менависам, аҳкоми Худованд аст;

³⁸Но ако някой не [иска да] признае, нека не признае.

³⁸Ва агар касе нафаҳмад, бигзор нафаҳмад.

³⁹Затова, братя мои, копнейте за [дарбата да] пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

³⁹Хуллас, эй бародарон, ищтиёқманди он бощед, ки нубувват кунед, ва ба забонҳо сухан ронданро манъ накунед;

⁴⁰Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

⁴⁰Лекин ҳамааш бояд бо тартибу интизом ба амал ояд.