¹Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

¹ВА ман, эй бародарон, ба шумо Инҷилро хотиррасон мекунам, ки онро ба шумо башорат додаам, ва шумо онро қабул кардаед, ва дар он устувор ҳастед,

²чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

²Ва дар он наҷот меёбед, ба шарте ки он чиро, ки ба шумо башорат додаам, риоя кунед, ба щарте ки имонатон бар абас набощад.

³Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

³Зеро ки дар аввал он чиро, ки низ қабул кардаам, ба шумо супурдаам, ки яъне Масеҳ, мувофиқи Навиштаҳо, барои гунохҳои мо мурд,

⁴че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁴Ва Ӯ дафн карда шуд ва, мувофиқи Навиштаҳо, дар рӯзи сеюм эҳьё шуд,

⁵и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁵Ва ба Кифо ва баъд ба он дувоздаҳ нафар зоҳир шуд;

⁶че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁶Пас аз он ба зиёда аз панҷсад нафар бародарон дар як вақт зоҳир шуд, ки қисми зиёди онҳо то ҳол зиндаанд, вале баъзе вафот кардаанд;

⁷че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁷Пас аз он ба Яъқуб, инчунин ба ҳамаи ҳаввориён зоҳир шуд;

⁸а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁸Ва пас аз ҳама ба ман низ, ки гӯё тифли хоме будам, зоҳир зуд.

⁹Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

⁹Зеро ки ман хурдтарини ҳаввориёнам, ва сазовори он нестам, ки ҳавворӣ номида шавам, чунки калисои Худоро таъқиб мекардам.

¹⁰Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹⁰Аммо ба файзи Худо он чи ҳастам, ҳастам; ва файзи Ӯ дар ман бар абас набуд, лекин ман аз ҳамаи онҳо зиёдтар меҳнат кардам; аммо на ман, балки файзи Худо, ки бо ман аст.

¹¹И тъй, било че аз [се трудих повече], било че, така проповядваме [и те и аз], и вие така сте повярвали.

¹¹Хуллас, хоҳ ман ва хоҳ онҳо, ҳамин тавр мавъиза мекунем, ва шумо ҳамин тавр имон оеардед.

¹²Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹²Лекин агар дар бораи Масеҳ мавъиза карда мешавад, ки Ӯ аз мурдагон эҳьё шуд, пас чӣ тавр баъзе аз шумо мегуянд, ки эҳьёи мурдагон нест?

¹³Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹³Агар эҳьёи мурдагон набошад, Масеҳ низ эҳьё нашудааст;

¹⁴и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁴Ва агар Масеҳ эҳьё нашуда бошад, мавъизаи мо низ бар абас аст, имони шумо низ бар абас аст.

¹⁵При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁵Дар айни ҳол мо низ шоҳидони козибе дар ҳаққи Худо мебудем, чунки дар ҳаққи Худо шаҳодат медодем, ки Ӯ Масеҳро эҳьё кардааст, ва ҳол он ки, агар ҳақиқатан мурдагон эҳье нашаванд, Ӯро эҳьё накардааст;

¹⁶защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁶Зеро, агар мурдагон эҳьё нашаванд, Масеҳ низ эҳьё нашудааст;

¹⁷и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁷Ва агар Масеҳ эҳьё нашуда бошад, имони шумо бар абас аст: шумо ҳанӯз дар гуноҳҳои худ мебошед;

¹⁸Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁸Бинобар ин онҳое ҳам, ки дар Масеҳ мурдаанд, нобуд шуданд.

¹⁹Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

¹⁹Ва агар мо фақат дар ҳамин ҳаёт ба Масеҳ умед мебаста бошем, мо аз ҳамаи одамон бадбахттарем.

²⁰Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²⁰Аммо Масеҳ аз мурдагон эҳьё нгуда, навбари мурдагон гардид.

²¹Понеже, както чрез човека [дойде] смъртта, така чрез човека [дойде] възкресението на мъртвите.

²¹Зеро, чунон ки мамот ба воситаи инсон омад, эҳьеи мурдагон низ ба воситаи инсон омад.

²²Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²²Чунон ки дар Одам ҳама мемиранд, ончунон дар Масеҳ ҳама зинда мешаванд.

²³Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²³Хдр яке бо навбати худ: аввал Масеҳ, баъд онҳое ки аз они Масеҳанд дар вақти омадани Ӯ.

²⁴Тогава [ще бъде] краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁴Баъд охират фаромерасад,ки он вакт Ӯ Малакутро ба Худо ва Падар месупорад ва ҳар гуна раёсат ва ҳар гуна қудрат ва қувватро барҳам медиҳад;

²⁵Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁵Зеро Ӯ бояд салтанаг ронад го даме ки ҳамаидушманонро зери пойҳои Худ сарнагун созад.

²⁶И смъртта, най-последен враг, [и тя] ще бъде унищожена,

²⁶Душмани охирине ки маҳв карда хоҳад шуд, мамот аст,

²⁷защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е [вече] покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁷Чунки ҳама чизро зери пойҳои Ӯ мутеъ кардааст; вақте ки мегӯянд: ҳама чиз ба Ӯ мутеъ карда шуд, равшан аст, ки ин ба истиснои Он аст, ки ҳама чизро ба Ӯ мутеъ кардааст.

²⁸когато [казвам], ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁸Ҳангоме ки ҳама чиз ба Ӯ мутеъ карда шуд, он гоҳ Худи Писар ҳам ба Он ки ҳама чизро ба Ӯ мутеъкард,мутеъ хоҳад шуд, то ки Худо кулл дар кулл бощад.

²⁹Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

²⁹Вагар на, онҳое ки барои мурдагон таъмид меёбанд, чй хоҳанд кард? Агар мурдагон мутлақо эҳьё намешуда бощанд, чаро барои мурдагон таъмид меёбанд?

³⁰Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³⁰Чаро мо низ ҳар соат ба мусибатҳо дучор мешавем?

³¹Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³¹Эй бародарон, қасам ёд мекунам, ки ман ҳар рӯз бо марг рӯ ба рӯ мешавам ва дар Худованди мо Исои Масеҳ ба шумо фахр дорам.

³²Ако, по човешки [казано], съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³²Вақте ки ман, ба таври инсонӣ, дар Эфсӯс бо ҳайвоноти дарранда ҷанг кардам, ба ман чӣ нафъ, агар мурдагон эҳьё намешуда бошанд? Дар он сурат бихӯрем ва бинӯшем, зеро ки фардо ҳоҳем мурд!

³³Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³³Фирефта нащавед: "Ёрони бад ахлоқи некро фосид мекунанд".

³⁴Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои [от вас] не познават Бога. [Това] казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁴Ба таври бояду шояд ҳушьёр щавед ва гуноҳ накунед; зеро, барои хиҷил шуданатон мегӯям, ки баъзеҳо Худоро намешиносанд.

³⁵Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁵Лекин касе мегӯяд: "Мурдагон чй гуна эҳьё мешаванд? Ва дар чӣ гуна ҷисм меоянд?"

³⁶Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁶Эй беақл! Он чи ту мекорй, агар намирад, зинда намешавад;

³⁷И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, [каквото] се случи, пшенично или някое друго;

³⁷Ва ҳангоме ки ту мекорӣ, на ҷисми ояндаро мекорӣ, балки донаи урьёни гандум ё ягон гиёҳи дигарро;

³⁸но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁸Лекин Худо ба он, аз рӯи хости Худ, ҷисм медиҳад, ва ба ҳар як тухм ҷисми ба он хосе.

³⁹Всяка плът не е еднаква; но друга е [плътта] на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

³⁹На ҳар гуна гӯшт айни ҳамон гӯшт аст, балки гӯшти одамон дигар аст, гӯшти чорпоён - дигар, гӯшти моҳиён - дигар, гӯшти мурғон - дигар.

⁴⁰Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴⁰Ҷисмҳои осмонӣ ва ҷисмҳои заминӣ ҳаст, лекин ҷалоли ҷисмҳои осмони дигар аст, ҷалоли ҷксмҳои заминӣ - Дигар;

⁴¹Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴¹Ҷалоли офтоб - Дигар, ҷалоли моҳ - дигар, ҷалоли ситораҳо - дигар; ва ситора аз ситора дар ҷалолаш фарқ дорад.

⁴²Така е и възкресението на мъртвите. [Тялото] се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴²Дар эҳьёи мурдагон низ ҳамин тавр аст: дар фано кошта мешавад, дар бефаноӣ бармехезад;

⁴³сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴³Дар зиллат кошта мешавад, дар ҷалол бармехезад; дар заъф кошта мешавад, дар қувват бармехезад;

⁴⁴сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно [тяло].

⁴⁴Ҷисми нафсонӣ кошта мешавад, ҷисми рӯҳонй бармехезад. Ҷисми нафсонӣ ҳаст, ҷисми рӯҳонӣ низ ҳаст.

⁴⁵Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам [стана] животворящ дух.

⁴⁵Чунин навишта шудааст: "Одами аввалин, яъне Одам, ҷони зинда гашт". Одами охирин рӯҳи ҳаётбахш аст.

⁴⁶Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁶Лекин рӯҳонӣ пештар нест, балки нафсонӣ ва баъд рӯҳонӣ.

⁴⁷Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁷Одами якум аз замин аст, яъне хокист; одами дуюм Худованд аст аз осмон.

⁴⁸Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁸Хокӣ чй гунае ки бошад, хокиён ҳамон гунаанд; осмонӣ чӣ гунае ки бошад, осмониён ҳамон гунаанд;

⁴⁹И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁴⁹Ва чӣ гунае ки мо сурати одами хокиро ба худ гирифтаем, сурати одами осмониро низ ба худ хоҳем гирифт.

⁵⁰А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵⁰Лекин, эй бародарон, ҳаминро ба шумо мегӯям, ки гӯшт ва хун наметавонанд вориси Малакути Худо шаванд, ва фано вориси бефаноӣ намешавад.

⁵¹Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵¹Ба шумо сирре мегӯям: ҳамаи мо наҳоҳем мурд, балки ҳама тағьир хоҳем ёфт,

⁵²в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵²Баногоҳ, дар як мижа задан, баробари садои карнаи охирин; зеро карнай садо хоҳад дод, ва мурдагон ба таври бефано эҳьё хоҳанд шуд, ва мо тагьир хоҳем ёфт,

⁵³Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵³Зеро он чи фонист, бояд либоси бефаноӣ бипӯшад, ва он чи миранда аст, - либоси ҷовидӣ бинӯшад.

⁵⁴А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁴Ва ҳар гоҳ ин фонӣ либоси бефаноӣ бипӯшад, ва ин миранда либоси ҷовидӣ бипӯшад, он гоҳ ин каломе ки навишта шудааст, ба амал хоҳад омад: "Ғалаба маргро фурӯ бурд".

⁵⁵О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁵"Эй марг! Неши ту куҷост?Эй дӯзах! Ғалабаи ту куҷост?"

⁵⁶Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁶Неши марг гуноҳ аст, ва куввати гуноҳ шариат аст.

⁵⁷но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁷Худоро шукр, ки ба воситаи Худованди мо Исои Масеҳ ба мо ғалаба бахшидааст!

⁵⁸Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

⁵⁸Хуллас, эй бародаротш маҳбуби ман, матину устувор бошед, ҳамеша дар кори Худованд ҷадал иамоед, ва бидонед, ки меҳнати шумо пеши Худованд бар абас нест.