¹И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

¹ВА ман, эй бародарон, натавонистам бо шумо, ҳамчун касони рӯҳонӣ, сухан ронам, балки ҳамчун касони ҷисмонӣ, ё кӯдакон дар Масеҳ.

²С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте [да го приемете], а и сега още не можете.

²Ва шуморо шир хӯрондам, на ғизои саҳт, зеро ки шумо ҳанӯз омодагӣ барои он надоштед ва ҳоло низ надоред,

³Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

³Чунки шумо ҳанӯз ҷисмонӣ ҳастед. Зеро, модоме ки дар миёни шумо ҳасад, баҳсу мунозира ва ихтилофот ҳаст, оё шумо ҷисмонӣ нестед ва оё ба таври инсонӣ рафтор намекунед?

⁴Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли [като] човеци [слаби?]

⁴Зеро, вақте ки яке: "Ман аз они Павлус ҳастам" ва дигаре: "Ман аз они Апӯллӯс" мегӯяд, - оё шумо ҷисмонӣ нестед?

⁵Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? [Те са] служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки [от тях].

⁵Пас, Павлус кист? Ва Апӯллӯс кист? Онҳо фақат ходимоне ҳастанд, ки ба воситаи онҳо шумо имон овардаед, ва ҳар яке ба андозае ки Худованд ба вай ато кардааст.

⁶Аз насадих, Аполос напои, но Господ [прави да] расте.

⁶Ман кишт кардам, Аиӯллӯс об дод, лекин Худо сабзонид;

⁷И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който [прави да] расте.

⁷Бинобар ки на кишткунанда аҳамияте дорад, на обдиҳанда, балки Худои сабзонанда.

⁸Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

⁸Кишткунанда ва обдиҳанда баробаранд, лекин ҳар яке музди худро мувофиқи меҳнати худ хоҳад гирифт.

⁹защото сме съработници на Бога, [като] вие сте Божия нива, Божие здание.

⁹Зеро ки мо хизматгорони Худо ҳастем; шумо киштзори Худо, иморати Худо ҳастед.

¹⁰Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

¹⁰Аз рӯи файзи Худо, ки ба ман ато шудааст, ман, чун меъмори доно, таҳкурсй ниҳодам, ва дигаре бар он иморат месозад; лекин ҳар кас бохабар бошад, ки чӣ гуна месозад.

¹¹Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

¹¹Зеро ҳеҷ кас таҳкурсии дигаре ниҳода наметавонад, ҷуз он ки ниҳода шудааст, ки он Исои Масеҳ аст.

¹²И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

¹²Ва агар касе бар ин таҳкурсӣ иморате аз тилло, нуқра, ҷавоҳирот, ё чӯб, хасбеда, пахол бино кунад, -

¹³всекиму работата ще стане явна [каква е;] защото [Господният] ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

¹³Амали ҳар кас зоҳир хоҳад шуд; зеро ки он рӯз нишон хоҳад Дод, чунки дар оташ ошкор хоҳад шуд, ва оташ амали ҳар касро озмоиш хоҳад кард, ки он чӣ гуна аст.

¹⁴Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

¹⁴Агар амали касе ки бар он сохтааст, пойдор бимонад, вай музд хоҳад гирифт;

¹⁵А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

¹⁵Ва агар амали касе бисӯзад, вай зиён хоҳад дид; валекин худаш наҷот хоҳад ёфт, аммо тавре ки гӯё аз даруни оташ гузашта бошад.

¹⁶Не знаете ли, че сте храм на Бога, и [че] Божият Дух живее във вас?

¹⁶Оё шумо намедонед, ки маъбади Худо ҳастед, ва Рӯҳи Худо дар шумо сокин аст?

¹⁷Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който [храм] сте вие.

¹⁷Агар касе маъбади Худоро вайрон кунад, Худо ӯро хонаваярон хоҳад кард, зеро ки хонаи Худо муқаддас аст, ва он шумо ҳастед.

¹⁸Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

¹⁸Зинҳор касе худро фирефта накунад: агар касе аз шумо худро дар ин ҷаҳон ҳаким медониста бошад, бигзор ҷоҳил шавад, то ки ҳаким гардад.

¹⁹Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

¹⁹Зеро ки ҳикмати ин ҷаҳон пеши Худо ҷаҳолат аст, чунон ки навишта шудааст: "Ҳакимонро ба макри худашон гирифтор мекунад".

²⁰и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

²⁰Ва боз: "Худованд афкори ҳакимонро медонад, ки ботил аст".

²¹Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

²¹Хуллас, ҳеҷ кас ба одамон фахр накунад, зеро ки ҳамааш аз они шумост:

²²било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

²²Хоҳ Павлус, хоҳ Апӯллӯс, хоҳ Кифо, хоҳ ҷаҳон, хоҳ ҳаёт, хоҳ мамот, хоҳ ҳозира, хоҳ оянда - ҳамааш аз они шумост;

²³а вие сте Христови, а Христос Божий.

²³Ва шумо аз они Масеҳ ҳастед, ва Масеҳ - аз они Худо.